ПРОМЯНА НА СТАТУКВОТО

Енергийната криза оказва пряко въздействие върху ежедневието на хората и принуждава по-голямата част от западноевропейските правителства да предприемат действия. Организират се кампании за ограничаване на отпадъците и се въвеждат забрани за придвижването с кола в неделя, с цел да се пести гориво. Кризата болезнено подчертава степента на зависимост на западните икономики от вноса на енергия.

Социалното сближаване е застрашено от рецесията, дължаща се на увеличаването на безработицата, изолацията и отчуждаването. През 1978 г. се предприемат координирани действия, като няколко профсъюза организират първото европейско мартенско шествие срещу безработицата, което е показателно за европеизацията на борбата на профсъюзите и осъзнаването на транснационалните интереси.

„Последната руднична вагонетка“ илюстрира упадъка на традиционната тежка промишленост в капиталистическа Европа. През 70-те години на 20-и век тази промишленост, заемала челна позиция по време на следвоенния икономически подем в Европа, е все повече измествана от промишлените сектори на международни конкуренти като Тайван, Южна Корея или Бразилия, които предлагат по-ниски цени. Европейските държави насочват усилията си към ядрената енергия, за да намалят зависимостта си от чуждестранния петрол.

През 70-те години на 20-и век жените все по-често насочват вниманието на обществеността към все още съществуващото неравенство между половете. Въпреки че повечето от тях имат правото да гласуват, те продължават да се сблъскват с дискриминация и с ограничения на своите свободи в обществения и в личния си живот. Феминизмът се налага като активно движение, което се стреми да сложи край на патриархалното господство и да извоюва действително равенство в обществото.

Военен преврат през 1974 г. сваля от власт управляващата хунта в Португалия. Армейските офицери, чиято цел е да проведат демократични и икономически реформи и да поставят началото на процеса на деколонизация, впоследствие получават подкрепата на португалската общественост. Събитията, известни под наименованието „Революция на карамфилите“ заради цветята, които войниците носят в оръжията си, протичат по предимно мирен път и страната поема по пътя на демокрацията.

Появяват се нови социални движения, в рамките на които граждани на западноевропейските страни излизат на улицата, за да се присъединят към шествия в подкрепа на равенството между половете, правата на лесбийките, гейовете, бисексуалните и транссексуалните лица, защитата на околната среда и кампаниите за мир. Те надигат своя глас, за да поставят важния въпрос дали и по какъв начин парламентарната демокрация би могла да отговори на техните потребности.

Комунистическият лидер на Румъния, Николае Чаушеску, описва своето управление като златен век. Култът към личността, който той и неговите чиновници създават около него, е може би един от най-необикновените сред комунистическите режими. По времето на Чаушеску румънският народ е подложен на едни от най-тежките лишения и репресии в държавите от Източния блок.

През 80-те години на 20-и век полската опозиция срещу комунистическото управление се засилва, като се опира на предишните работнически вълнения, започнали през 50-те години. Стачкуващи работници в корабостроителницата в Гданск създават свободен профсъюз, наречен „Солидарност“, и отправят искания за по-добри условия на живот и политически реформи.

Само за няколко месеца хората в Централна и Източна Европа успяват да предприемат действия, които впоследствие се оказват съкрушителни за комунистическите режими, които са ги управлявали в продължение на десетилетия. Режимите падат като плочки домино и Желязната завеса, която символизира разделението на континента, изчезва.

Това е подписът на Алдо Моро, министър-председател на Италия и председател на Съвета на Европейската общност, върху Декларацията от Хелзинки. Съвещанието дава възможност на Европейската общност за пръв път в историята да говори с „един глас“ като значителен дипломатически фактор на световната сцена.

Европейският паспорт, въведен през 1985 г., подчертава новите възможности за свободно движение и символизира конкретните усилия на Европейската общност да създаде усещане за европейско гражданство.

1979 г. предлага историческа възможност за задълбочаването на демокрацията в Европа чрез провеждането на първите преки избори за Европейски парламент с участието на гражданите на държавите членки. От този момент нататък тази важна асамблея вече няма да се избира от националните парламенти; тя се превръща в първия международен орган, избиран чрез преки всеобщи избори.

Обявяването от Словения и Хърватия на независимост е последвано от въоръжен конфликт, който се разпростира в Босна и Херцеговина и води до сблъсък между етнически групи. Геноцидът и етническото прочистване са ужасяващите отличителни белези на тази война, чийто край настъпва през 1995 г. с Дейтънското мирно споразумение. Президентът на Сърбия Слободан Милошевич и военното ръководство на Сърбия по-късно използват отново методите на етническото прочистване, този път в Косово.

На 3 октомври 1990 г. Германия отново се обединява като държава. Импулсът за обединението нараства поради масовото преместване на хора от Изток на Запад след падането на Берлинската стена и вследствие на резултатите от изборите през същата година в Източна Германия, които сочат, че гражданите подкрепят обединението. Договорът за обединението се съгласува със следвоенните окупационни сили, а именно със САЩ, Съветския съюз, Франция и Великобритания.

Някои политици, групи от гражданското общество и предприятия отдавна призовават за въвеждането на обща валута. Още през 1969 г. европейските лидери обмислят създаването на икономически и паричен съюз, а през 60-те и 70-те години на 20 век се провеждат демонстрации в подкрепа на подобна инициатива.

В течение на втората половина на 20-и век Европа се превръща от континент на емиграция в континент на имиграция. С ограничаването на законната имиграция от 80-те години на 20-и век насам започва да нараства незаконната имиграция. Предметите, разхвърляни чак до крайбрежието на Тунис, са трагичен символ на незавидната участ на мигрантите.

Последователните икономически спасителни пакети, поемането на задължения от данъкоплатците и спорните национални мерки за финансови ограничения се превръщат в изпитание за лоялността на гражданите към проекта ЕС. Нарастват евроскептицизмът и настроенията против ЕС; развиват се националистични и крайнодесни тенденции, като в няколко държави, между които Гърция, Унгария и Испания, има случаи на изгаряне на знамето на ЕС.

Броят на държавите членки нараства повече от два пъти след края на Студената война. Швеция, Финландия и Австрия се присъединяват през 1995 г., а още десет държави – през 2004 г. Румъния и България се присъединяват през 2007 г., а Хърватия – през 2013 г.

Що е европеизация? Тя е приемането и прилагането на общи закони от всички държави – членки на ЕС, което спомага за все по-голямо сближаване на интересите и увеличаване на приликите. Тези закони, известни като „достижения на правото на Общността“, са развити в продължение на няколко десетилетия и присъединяващите се към ЕС държави трябва да ги въведат в националните си правни системи.

След 1989 г. хората вече не приемат комунистическия възглед за историята, в който се изтъкват Съветският съюз и Червената армия като освободители на Централна и Източна Европа от нацистите. За много хора съветската интервенция е просто поредната окупация. Комунистическите статуи и улични табели стават тема на обществен дебат, свалени са или дори са разрушени.

На тази евромонета е изобразен словенецът Франц Розман – комунист, борил се смело срещу нацистката окупация на своята страна. Червената звезда на гърдите му – символ на комунизма – стои редом със звездите на ЕС.

Отварянето на бившите тайни досиета и архиви в посткомунистическите държави е жизненоважно, за да могат хората да преосмислят комунистическото минало. Истината за мащабите на следенето и репресиите от страна на държавните органи излиза наяве.