ФОРМИРАНЕ НА ОБЛИКА НА ЕВРОПА
ОЧЕРТАВАНЕ НА КАРТАТА НА ЕВРОПА
Къде започва и къде свършва Европа? От древни времена континентът е описван като своеобразна цялост със свой културен и исторически облик, но от географска гледна точка Европа и Азия са един и същи континент.
Интересът в Европа към картите и картографията е многоообразен и датира отдавна, още от антична Гърция и Римската империя. Откриването на морските пътища до Южна, Централна и Северна Америка през 15-и век променя не само виждането на европейците за света, но и възприятието им за самите себе си.
Произведенията на географи от древността като Клавдий Птолемей (около 90 – 170 г. от н.е.) ни дават представа за света такъв, какъвто той е бил познат тогава. Представени са само части от Европа, Азия и Северна Африка. Птолемей е използвал система от координати за локализиране на конкретни места. Неговите карти продължават да служат за основа на европейската картография дори и след 15-и век.
Картите, създадени през Средновековието, често пренебрегват географската точност в полза на християнските послания и символизъм. През Ренесанса континентът Европа бива представян като Дева Мария: израз на неговата християнска идентичност.
Нашето виждане за света обикновено се определя от това къде живеем. Това става пределно ясно от картите, създадени извън Европа: континентът изглежда неочаквано далечен и малък.
МИТЪТ ЗА ЕВРОПА
Гръцкият бог Зевс, преобразен като бял бик, отвлича Европа, митичната принцеса от Финикия – днешен Ливан. След като се влюбва в красивата девойка, той я отвежда на остров Крит.
Името на Европа е свързано с този мит от древността до наши дни. Той фигурира в изкуството, литературата, религията и политиката, в които сюжетът и художествените образи често получават нови тълкувания, за да отразят темите на деня.
В гръко-римския свят Европа, яздеща върху гърба на Зевс, е мотив, който се среща многократно върху керамични изделия, стенни рисунки и мозайки. Износът на гръцки вази също допринася за разпространението на този мит.
Митът за Европа често е използван при тълкуването на европейската политика. Примерите за това варират от паневропейската идея от началото на 20-и век до ужасите и насилието на опустошителните войни.
По-новите тълкувания на мита за Европа го разглеждат като символ на европейската интеграция. Той е изобразен под формата на воден знак върху банкнотите и се използва, за да се илюстрират политически въпроси като кризата на еврото.
ЕВРОПЕЙСКО НАСЛЕДСТВО
Какво обединява континента? Какво може да се разглежда като европейско наследство?
Европа е нещо повече от сбора на националните истории, но дали тя е цивилизация и култура, отличаваща се с особени традиции и ценности, изградени в хода на историята?
Има основни елементи, които са изначално европейски, но са се разпространили и извън континента. Могат ли те да се считат за отличителни белези на европейската култура? Ако отговорът е „да“, то кои части от това европейско наследство трябва да съхраним, какво искаме да променим, какво да оспорим?
Християнството води началото си от Близкия изток и се разпространява в цяла Европа, като придобива огромно влияние и се превръща в определяща характеристика на т.нар. „западна“ цивилизация. В днешно време европейските ценности, традиции и култура все още отразяват това трайно християнско наследство.
18-и век – или т.нар. „Век на Просвещението“ – представлява преломен момент в културното и политическото развитие в Европа. Подчертавайки стойността на разума и рационалното мислене, той вдъхновява драматичния прогрес в областта на науката, философията, обществото и политиката.
Демокрацията е вид управление, което предоставя на гражданите правото на самоопределение, като политическите решения се вземат от мнозинството от населението. Едва през 20-и век европейските демокрации предоставят правото на участие в изборите на всички навършили пълнолетие граждани.
ПАМЕТ
Ако помним миналото, можем ли да избегнем повторението на грешките от него? Счита се, че паметта е от първостепенно значение. Независимо дали става дума за отделни лица или за социални групи, тя е основата на процеса на учене и себеосъзнаване.
При все това паметта е сложно явление. Тя е избирателна и неделимо свързана със забравата. Паметта ни е жизненоважна част от историята и оказва силно влияние върху настоящето и бъдещето ни. Начинът, по който помним една и съща история, се променя непрекъснато.
Паметта е субективна и се влияе силно от обстоятелствата. Дневникът на Ане Франк, младо еврейско момиче, криещо се в Амстердам по време на нацистката окупация, е публикуван като книга, придобила световна известност. Свидетелства като тази книга, придаващи човешко измерение на историята, понякога разкриват повече, отколкото историографският анализ.
Паметта зависи от историческия контекст. Понякога тя е мотив за отмъщение, а в други случаи тя направлява усилията за помирение. Този изключително символичен момент от честването на Първата световна война с участието на Франсоа Митеран и Хелмут Кол бележи края на историческата вражда между Франция и Германия.
Паметта може да бъде манипулирана, заличавана и уронвана. Заличаването на някои хора от историята е типичен похват на тоталитарните режими. Изпаднали в немилост пред Сталин след 1929 г., Лев Троцки и Лев Каменев са заличени от тази емблематична снимка на Ленин, изнасящ реч.