ЕВРОПА В РАЗВАЛИНИ
В различните сценарии на масова война и тоталитарен терор през първата половина на 20-и век прозират изключителна жестокост и презрение към човешкия род.
ЕВРОПА В РАЗВАЛИНИ
1914 година е повратна за Европа. Европа е постигнала световно господство в политически, икономически и културен план.
Избухването на Първата световна война – първата индустриализирана масова война – причинява безпрецедентно опустошение на бойното поле и в обществата като цяло. Четирите години, през които войната вилнее, разтърсват Европа из основи и я въвличат в световен конфликт от невиждан дотогава мащаб.
Бойните отровни вещества са използвани за първи път успешно през 1915 г. от германските въоръжени сили в Ипер, Белгия. Идеята за използване на газ като оръжие е разработена в опит за преодоляване на патовата ситуация, свързана с окопната война. Използват се хлор, бром и горчичен газ. Макар че реално броят на смъртните случаи не е голям, психологическото въздействие върху войниците е значително. Противогазът онагледява дехуманизацията на отделната личност в тази война.
На 28 юни 1914 г. наследникът на престола на Австро-унгарската империя, ерцхерцогът Франц Фердинанд, и неговата съпруга са убити в Сараево от Гаврило Принцип, босненски сърбин, чиято цел е създаването на югославска държава, независима от Австрия. Събитието дестабилизира крехкия баланс на силите и тласка целия континент към война.
Счита се, че през Първата световна война са загинали 10 милиона войници, но останките на много от тях не са идентифицирани и до ден-днешен. Идеята за „незнайния воин“ се разпространява в цяла Европа и дава възможност на хората да почитат паметта на загиналите във войната на военни гробища и обществени мемориали. След войната проличава безсмислеността на кръвопролитието и това дискредитира управляващите прослойки. Войната променя завинаги местности в цяла Европа – и до днес бойни полета, археологически останки и гробове свидетелстват за тези събития и съхраняват паметта за тях.
ТОТАЛИТАРИЗМЪТ СРЕЩУ ДЕМОКРАЦИЯТА
Вследствие на Първата световна война се разпадат стари империи и се създават нови държави. Пацифизмът и идеята за европейска интеграция придобиват популярност.
Парламентарната демокрация процъфтява в цяла Европа, а Съветският съюз се превръща в първата комунистическа диктатура. Към 1939 г. обаче по-голямата част от тези демокрации са претърпели крах и повечето европейци живеят в условията на авторитарни или тоталитарни режими, които насилствено контролират обществения и личния живот и ограничават свободите на личността.
Култът към Сталин започва скоро след като той поема контрола върху Съветския съюз в края на 20-те години на миналия век и достига своята връхна точка след съветската победа във Втората световна война.
Конституциите на държавите в цяла Европа дават на мъжете – а в много случаи и на жените – правото на глас. Държавната власт е ограничена, което е истинско постижение за демокрацията.
По време на Събранието на Обществото на народите от 7 септември 1929 г. френският министър Аристид Бриан призовава европейските държави да заклеймят единодушно войната и да преследват политика на разоръжаване. Това е първият случай, когато европейска държава поема инициативата да предложи съвместни европейски действия.
Бомбардировката на баския град Герника на 26 април 1937 г. от германски и италиански самолети е едно от най-ужасяващите събития от Испанската гражданска война.
Нацисткият режим репресира брутално враговете си и изпраща в концентрационни лагери хората, които възприема като риск за сигурността поради техните опозиционни политически възгледи, гражданско неподчинение или съпротива.
ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Втората световна война често се окачествява като „тотална война“, при която се заличава разграничението между войници и гражданско население. Милиони хора стават жертва на масови екзекуции, депортиране, глад, принудителен труд, концентрационни лагери и бомбардировки.
По време на нацисткия режим милиони хора загиват вследствие на системно социално и етническо прочистване. Както по отношение на своя мащаб, така и на бюрократичния подход, геноцидът на евреите в Европа е безпрецедентно събитие в историята. В Централна и Източна Европа, която е притисната между националсоциализма и сталинизма, войната е особено брутална.
Амбициите на Германия за териториално разширяване и доминираща позиция в Европа тласват континента към война на 1 септември 1939 г. Седмица по-рано Хитлер и Сталин подписват договор за ненападение, включващ тайна клауза, съгласно която Централна и Източна Европа са разделени на сфери на интерес между нацистите и Съветския съюз.
Все повече хора са потресени и отвратени от тиранията и бруталността на нацистите, което води до засилване на съпротивата в окупираните територии. Тази съпротива възприема различни форми на различните места – широкомащабни военни сблъсъци в Гърция, Полша, Югославия и Съветския съюз и гражданска съпротива на други места.
В почти всички окупирани държави евреите са принудени да носят жълтата еврейска звезда – позорен и унизителен символ на тяхната изолация. Принудителното изпращане на евреите в гета е важна подготвителна мярка при организирането на холокоста.
СЛЕДИТЕ ОТ ОПУСТОШЕНИЕТО
Според оценки по време на Втората световна война загиват 60 милиона души, близо две трети от които са цивилни граждани. Цифрите сами по себе си обаче не могат да предадат в пълна степен размера на личните трагедии, нито катастрофалните последици на тези събития за различни групи хора. Събраните тук предмети разказват скритата зад тези събития човешка история и изправят всеки от нас пред предизвикателството да се замисли за това как хората се справят с травми и загуби от подобен мащаб.
Стотици хиляди цивилни граждани загиват по време на обсадите в резултат от глада и свързаните с него заболявания.
В Съветския съюз под режима на Сталин по време на войната и след нея милиони хора са засегнати от принудителна вътрешна миграция. Това писмо, написано на кора от бреза от депортиран адвокат, разболял се, докато работи в трудов лагер, разказва за надеждата му да се събере отново със семейството си. Той никога не вижда отново своите близки.
Шансовете на военнопленниците да оцелеят зависят от това на чия страна и в кой момент от войната те попадат в плен. Американският червен кръст успява да подготви и изпрати над 27 милиона колета с цел да увеличи шансовете на затворниците да оцелеят и да се завърнат в родината си.