„Изхвърляне“

Изложбата „Изхвърляне“ разглежда въпроса за отпадъците в Европа от историческа гледна точка, като го разделя на четири раздела: „Отпадъци ли казахте?“, „От повторно използване към отпадък (1800—1945 г.)“, „Европа и изхвърлянето на отпадъци (1945 — днес)“, „Живот с (без) отпадъци“.

Онлайн платформата „Изхвърляне“ разгръща темата за отпадъците от транснационална и трансдисциплинарна гледна точка. Зрителите могат да търсят, откриват и споделят богат набор от аудио-визуално и писмено съдържание, събрано съвместно от кураторите на десет европейски музея.

Съдържанието на проекта „Изхвърляне“ и съпътстващите го дейности са резултат от комбинирания принос на множество общности, включително тези, които участват пряко в събирането, рециклирането, реизползването и намаляването на отпадъците в Брюксел.

Педагогическата част на проекта „Изхвърляне“ включва ориентиран към посетителите подход, както и училищни семинари, интерактивни дейности и програма с ангажиращи събития.

Публикацията дава думата на хората, които стоят зад проекта: от куратори и музейни педагози до дизайнерите на изложбата, както и истински местни експерти в областта на отпадъците. Представителите на академичните среди описват как гледат на отпадъците през призмата на историята, археологията, социологията, антропологията и изкуството.

Отпадъците имат променлив и изненадващ характер. Защо изхвърляме вещи? Отпадъците са ценно свидетелство за отминалите времена, тъй като са отражение на обществото и на нас самите.

Археолози намират тази привидно обикновена бутилка в лагери, близо до Долината на падналите в Испания. Тя е съдържала Глефина – сироп, използван за борба с недохранването. Смята се, че е принадлежала на строителните работници, изградили паметника в чест на диктатора Франсиско Франко. Тази бутилка е доказателство за трудните условия, с които е трябвало да се справят работниците и техните семейства. Една история, която рядко е споменавана преди това.

През 19-и век сортирането на отпадъци, за да се намерят ценни материали, е обичаен начин за препитание. Дори децата се превръщат в т.нар. „събирачи“, които търсят текстилни изделия и други материали, годни да се продават. Това е рискована работа, тъй като тези, които събират отпадъци може да влязат в контакт с мръсни предмети, което води до здравословни проблеми. 

19-и век е белязан от огромна промяна в промишлената култура. Въпреки това повторната употреба и преработката на всеки артикул е стандартна практика. Дори екскрементите са ценен ресурс. Тази „суха тоалетна“ е замислена като алтернатива на все по-популярната тоалетна с вода, като екскремените в кофата се покриват с пръст или пепел след употреба. Целта е да се пести вода, да се избегне замърсяването на реките и да се запази човешкият екскремент за използване като селскостопански тор.

В края на века, новите производствени процеси, увеличеното количество отпадъци и стремежът към хигиенизиране довежда до това отпадъците да се считат за нещо мръсно, което трябва да се изхвърли.

Отпадъците могат да са опасни

В началото на века отношението към отпадъците се променя. Отпадъците вече се смятат за мръсни и вредни, а не за полезен ресурс. Управлението на битовите отпадъци се превръща в належащ проблем през 20-и век.

В тежки времена предназначението се сменя

Старите навици за реизползване и преработка на материалите се завръщат в моменти на оскъдица, например по време на война. Това понякога води до необичайни творения. Тази каска е изоставена от германски войник по време на Втората световна война. Местните италианци я прибират, слагат ѝ дръжка и я превръщат в нагревател за легло, което е лукс в тези тежки времена.

Масовото производство води до поевтиняване на стоките, те стават по-лесно достъпни и впоследствие трябва да се изхвърлят. Отпадъците се превръщат в глобален проблем.

Питали ли сте някога защо нещата не са така трайни, както преди? Някои изделия може да се повредят по-рано от очакваното, тъй като така е планирал производителят. Въпросът дали концепцията за планирано остаряване всъщност е реална се обсъжда от доста време.

Пластмасата се превърна в един от най-лошите екологични проблеми, пред които сме изправени днес. Тази творба ни показва парчета пластмаса, събрани край бреговете на природния резерват в Йоркшир. Играчки, медицински отпадъци и сламки, тези морски отпадъци са логично заключение от навика да се изхвърля.

Боклуците на Европа трябва да отидат някъде и обикновено това е място е Южното полукълбо. Творецът Такадиуа сглобява отново изхвърлени компютърни клавиатури и пластмасови капчки от бутилки, за да направи знамето на Зимбабве. Работата е критика към навика на капиталистическите икономики да хвърлят.

Как можем, като отделни личности и като общество, да се противопоставим на безкрайното натрупване на отпадъци?

В миналото много стоки са предавани от поколение на поколение. Ремонтът е ключов. Нещата се използват до последно, докато дупките повече не могат да бъдат закърпени, пукнатините замазани или машините повече не могат да бъдат поправени.

Managing waste does not mean to just getting rid of it. In order to stop the constant accУправлението на отпадъците не означава просто да се отървеш от тях. Евентуално решение на постоянното натрупване на отпадъци е реизползването на нашите вещи. Ако барабан на стара пералня може да се превърне в скара, за всичко може да се намери втори живот – просто трябва да подхождате творчески.umulation of rubbish, reusing our possessions might be a solution. If a drum of an old washing machine can be reused as a grill, then anything can find a second life – you just have to be creative.

Отпадъците свидетелстват за нашия отпечатък върху земята

Дори когато го изхвърляме, боклукът оформя нашата околна среда. Понякога в малка степен, понякога в голяма. Това депо за радиоактивни отпадъци в Испания показва колко много внимание трябва да обръща обществото на отпадъците, ако иска да ги третира правилно.

52 души и шест организации в Брюксел се потопиха заедно с нас в темата за отпадъците.

Запознайте се с някои от жените и мъжете, които поддържат чистотата в нашия град. Те са специалисти в областта на обществената чистота, които споделят с нас своите знания и спомени за отпадъците.

Вземете пример от тези жени и мъже, които поправят или намират нова употреба за неща, които иначе биха били изхвърлени. Те са доброволци или професионалисти, които, споделяйки своя опит, ни помагат да погледнем на предмети и материали от друг ъгъл или дори да им вдъхнем втори живот.

Вдъхновете се от жените и мъжете, които ограничават количеството на генерираните от тях отпадъци, понякога до степен нула отпадъци. Това са обикновени хора, които решават да дадат своя личен индивидуален принос, за да се намали генерирането на отпадъци в световен мащаб.

Научете кои са те, прочетете някои от техните истории или научете повече за предметите, които те ни накараха да открием: 

– във временната изложба, където са представени обектите заедно с цитати, аудио и видео разкази.

– в статия, илюстрирана с мозайка от техните портрети.

– в „биографиите“ на предметите, публикувани на www.throwaway-project.eu и в публикацията.

И се срещнете с някои от тях на проявите, организирани в Дома на европейската история!

Над 60 цифровизирани предмета разказват своята история чрез снимки и текст, като подтикват читателя да помисли върху всичко, което го заобикаля. Дали предметите са за еднократна употреба и без стойност, или по-скоро ефимерни и позволяващи многократна употреба? За отпадъци ли става дума или за ресурс? Креативността, всекидневният живот и обкръжаващата ни среда са само някои от темите, които ползвателите могат да изберат, за да разгледат платформата.   

Научете повече за местната реалност и за общностите, свързани с отпадъците, благодарение на кратки видеоклипове, заснети в околностите или в помещенията на музеите. Ангажиращото съдържание от цяла Европа дава ценни знания и кара хората да осъзнаят въздействието на отпадъците върху заобикалящата ни среда, като същевременно осигурява калейдоскопски поглед към съвременното значение на нашите отпадъци.

Като се изхожда от определенията за това какво са отпадъците – дадени от реални хора, които са експерти в областта на управлението и намаляването на отпадъците — тази игра предизвиква участниците в нея да осмислят своите собствени убеждения и практики.

Онлайн платформата съдържа блогове, фоторепортажи, излъчвани на живо събития и подкастове за различни дейности по въпроса за отпадъците, които се провеждат докато трае проекта.  Това е възможност за взаимодействие с други европейци и за разширяване на разбирането за отпадъците.

Участието на музеи от различни части на Европа и експерти с различни профили в съвместното създаване на съдържание предостави възможност за проучване на темата за отпадъците от гледна точка на различни дисциплини. Открийте кои са и откъде са.

Пълноценното участие на публиката се насърчава чрез взаимодействието ѝ в рамките на изложбата и чрез онлайн платформата. Разработването на разнообразна програма спомага за създаването на целенасочени взаимодействия с публиката, като същевременно предоставя възможност за достъпност на съдържанието и се основава на необходимостта хората да решават въпроси за света, в който живеят.

Програмата включва обиколки с екскурзовод, училищни семинари и празнични и академични прояви по темата за отпадъците. Това е пространство за публиката в Брюксел и в цяла Европа, в която тя да използва предпочитания от нея формат на стилове на учене, като същевременно се дава възможност на хората да задават въпроси и в крайна сметка да влияят на обществото чрез критично мислене и информирани действия.

Отпадъците ни казват много неща. Отпадъците са скрити. Отпадъците са навсякъде! Кои са днешните европейци и европейците от миналото, които са надигнали глас, за да поискат от съвременниците си да променят своите навици, свързани с генерирането на отпадъци? Какво е накарало хората да насочат вниманието на общественото мнение към отпадъците? Като включва периода от индустриалната революция до наши дни, този семинар ще насърчи учениците да открият и обсъдят дълбоките промени в начина, по който европейците са третирали отпадъците в своята история.

Какво ще ни спаси от кризата с отпадъците? Революционни научни решения, гарантирано прилагане на законодателството, антиконсуматорски движения по места или заразителен индивидуален активизъм? Или всички тези неща, взети заедно? Искаме да чуем Вашето мнение. В края на изложбата посетителите ще бъдат помолени да изразят мнението си относно тази интерактивна презентация във връзка с четирите R: „Reuse“, „Repair“, „Recycle“ и „Reduce“ (повторна употреба, ремонт, рециклиране и намаляване).