Covid-19 оставя своя отпечатък върху историята

Jack Hopkins

Jack aged 5 from North Devon - during the lockdown he walked 50k to raise money to help the NHS. Total raised £1550. He walked 5k twice a week and although this was tough he kept going as he remembered “the doctors and nurses needed to help to stop the virus”.  Nominated by Katie Roberts

Mahi Ahmed

Mahi Ahmed was the founder of Inclusive Exeter CIC’s Coronavirus Hardship Relief Project. As lockdown loomed, Mahi got working on his plan to have tasty, nutritious meals delivered to vulnerable people across the city. Within days, a team of volunteers responded and our wonderful group of co-ordinators, order takers, shoppers, chefs and delivery drivers came together. Mahi’s enthusiasm was infectious and our whole team felt motivated and energised. More than 1,000 people benefitted, receiving meals and/or food parcels, thanks to Mahi’s vision and drive. He would say that every member should be nominated but he is our Lockdown Legend. - Nominated by Alan Quick

City Community Trust

CCT is Exeter’s leading health and wellbeing charity working in partnership with Exeter City Football Club and provides a range of activities to people of all ages, focused on health, education, wellbeing and physical activity. During the Covid-19 crisis CCT turned their attention to underpinning the support services here in Exeter and East Devon. Throughout May they responded to requests to deliver groceries and medication to the most vulnerable in the community and have now supported shielded and vulnerable people - Jamie Vittles, Andy O’Doherty and all the team at the City Community Trust were nominated by Cllr Peter Holland.

Marilyn Laws

Since late March Marilyn Laws has selflessly raised over £1000 for the Children’s Hospice South West and in the process brought a sense of security to the community. Marilyn raided her sewing supplies to make an array of masks for the community, and in the process raised money for an organisation where terminally ill children have come to spend their last days during lockdown. The generosity of people has been overwhelming. This is not only in terms of the donations but assisting Marilyn in her quest to distribute the masks. Marilyn’s mission continues! – Nominated by Simon Tootell

Paul Mouland

Paul Mouland, the Freemoovement team and their volunteers have been delivering, by bike and trailer, hot meals to the homeless, medication, books from Exeter Library, food packages and essential supplies for people who have suffered financially and emotionally. They have forged partnerships with multiple community organisations including faith groups, St Thomas Food Fight, St Thomas Medical Centre to name a few. Paul has also stepped in and hosted online Covid-19 emergency meetings for the city wards of St Thomas, Alphington and Exwick. Their contribution to the city of Exeter has been immense. - Nominated by Chloe Pooley

YMCA Exeter Support Workers - Peter Hall

YMCA Exeter Support Worker, Peter Hall is our lockdown legend. As networks, routines and community connection were stripped away for our 31 young people living in supported accommodation, Peter responded with faultless courage. He went above and beyond to support our young people as he toured the building, responding to any fears and connecting from a distance - ensuring every young person knew that they weren’t alone.

YMCA Exeter Support Workers - Lydia Brown

As lockdown hit on 23rd March, YMCA Exeter Support Worker, Lydia Brown, was on call 24/7 responding faultlessly and courageously to young people struggling with the impact of lockdown on their mental health.  One resident needed Lydia to accompany them to the hospital, other residents needed Lydia to queue for hours to collect their prescriptions. Many residents just wanted to chat on the phone day or night, knowing that Lydia would be there for them. To all of us at YMCA Exeter, Lydia is our lockdown legend.

YMCA Exeter Support Workers - Sarah Griffiths

As Covid-19 broke, Sarah Griffiths single-handedly kept YMCA Exeter supported accommodation spotlessly clean for all 31 young people living in residence. She went above and beyond, putting her own health at risk to ensure that there was no chance of the virus spreading. From endlessly cleaning communal handles, to meticulously ensuring communal bathrooms were free of germs, Sarah embodied selfless courage and kindness towards all of our young people. To all of us at YMCA Exeter, Sarah is our lockdown legend.

David Spicer

My very good friend David Spicer is a Lockdown Legend because every day for the first 50 days of Lockdown he played a virtual ‘Guess the song’ keyboard rendition of popular hits for his vast number of followers. This quickly became very important to all of his friends and family as it provided something to look forward to and chat about together online. It made everyone smile in a really tough time when people were scared and stuck indoors. His little chat, some jokes and keyboard skills were a daily highlight and made lockdown an easier thing to get through. - Nominated by Dax Oliver

Sammy Hartstein

Sammy is 16 years old and has been a regular volunteer for the Buckfastleigh Response team, helping deliver food parcels for the food bank. He has donned his face mask and gloves and carried heavy boxes of groceries to people who needed support, often in hot weather. As well as delivering food, he has delivered books to help shielded people with their lockdown boredom. He has done all of this whilst coping with the death of his grandma, the loneliness of lockdown, and uncertainty around his GCSEs. - Nominated by Helen Hartstein

Home haircut, April 2020

A three-year old boy, Oisin, has his haircut at home, Carryduff, Northern Ireland, April 2020. Due to the lockdown hairdressers were shut.

Lisburn & Castlereagh City Council staff and councillor with NHS floral banner

This floral banner, dedicated to the National Health Service (NHS), was planted by Lisburn & Castlereagh City Council staff in Lisburn’s historic 17th-century Castle Gardens.   

Shuttered shop, Lisburn City Centre, March 2020

Due to a nationwide lockdown in March 2020, shops were ordered to close. Many people were very worried by the pandemic, and shop owners often left words of encouragement on their closed businesses, including this – ‘take care and stay safe’. Lisburn Turkish Barbers is located in Market Square, Lisburn.

Child’s linen face mask

Linen is strong, lightweight, easy to work with and helps wick moisture away. It is one of the best fabrics for facemasks or coverings. In Northern Ireland, the use of face coverings in enclosed public spaces was made mandatory to help stifle the impact of the Covid-19 pandemic.   

Alcohol hand sanitiser, April 2020

Alcohol hand sanitiser was in huge demand in the early days of the pandemic. Many distilleries ceased producing spirits and started selling their own, branded, hand gels. Shortcross Gin is located outside Crossgar, Co. Down, and sold their products online.

Antwerp prison banners

The employees and inmates of the prison on Begijnenstraat made four banners. This way they sent out messages of solidarity and empathy - a wish for health for everybody.

15 March – 16th May 2020

Collection: MAS, inv. nr MAS.0328.002

Urban gym

'Beerschot Atletiek' and 'Buurtsport Kiel en Hoboken' developed a gym track across the Kiel neighbourhood. They suggest exercises everyone can do in different public places, making use of benches, stairs, etc.

20th April 2020

Walking the Meir

When the lockdown was over, the stores on the shopping street Meir reopened. Retailers took safety measures of all kinds. The municipality created road markings to enable crowd control and ensure physical distancing.

31st March 2020

Collection: FelixArchief, inv. nr 2876#82

Iftar ‘on wheels’

Celebrating ‘Iftar’ — breaking the fast together after sunset — was not possible during this Ramadan. Therefore some mosques, such as El Fath, delivered Iftar meals by cargo bike to people who were alone or in poverty.

12th April – 13th May 2020

Collection: FelixArchief, inv. nr 2920#6

’t Akkoord plays music for De Fontein

Since seniors turned out to be more vulnerable victims of the coronavirus, many inhabitants of care centres and service flats had to stay at home. The musical band ’t Akkoord gave a physical distance concert in front of residence De Fontein to provide some musical distraction.

10th May 2020

Collection: FelixArchief, inv. nr 2893#2

Composer Zita Bružaitė’s piece “Anxiety”

When the quarantine was announced on March 16, composer Zita Bružaitė started creating her new piece “Anxiety” (Lith. Nerimas). Every day, she devoted at least half an hour for this work. The manuscript of the composition donated by Bružaitė to the museum reflects various moods and conditions that the artist had undergone on each day of the quarantine.

T-shirt

Spending her time at home, Gintautė focused on her favourite hobby, embroidery. Having asked her friends on Instagram what represented the current situation to them, she embroidered thirty-three different quarantine stories on her old T-shirt. The stories depict different symbolic ideas, nostalgic things, and relevant issues such as toilet paper and respirators. When a follower asked her to embroider something magical, she decided to interpret this through an image of ‘a coronavirus in a glass jar’. The T-shirt was given to the museum by Gintautė Riabovaitė. 

Cherry blossom trees online

Spring is the time when all the people of Vilnius go to the ‘sakura orchard’ to admire the blooming trees. Yet this spring, in order to protect the people and limit inevitable gatherings, Vilnius City Municipality in cooperation with the telecommunication company Telia installed cameras in the orchard and organised live web-streaming of the blooming sakura cherry trees. Vilnius City Municipality donated the informative sign to the museum.

A ticket from Bali

In March 2020, when the borders of most of the countries were closed suddenly, travellers were faced with huge challenges. The Ministry of Foreign Affairs of the Republic of Lithuania started arranging repatriation flights from the countries with the biggest numbers of held-up registered citizens. The last flight from Bali Island took place on March 28-29. Ugnė Karaliūnaitė, who returned home on that flight, gave her tickets to the museum.

A template for face shields

At the rapid onset and spread of this viral infection, Lithuanian health care institutions did not have enough protective equipment, whereas the acquisition of such protective gear became next to impossible. In response to the situation, the School of Robotics developed a 3D mask print template, which businesses and individuals used to print over fifty thousand face shields for health workers in a very short period of time. Paulius Briedis (VšĮ Robotikos mokykla) donated the template to the museum.

Hamster package

This 'hamster package' was sent during the Coronavirus pandemic as an alternative birthday present, when physical visit were not possible. It contained two rolls of toilet paper, a large pack of pasta and food cans - items that were especially useful at the beginning of the first measures against the Coronavirus in Germany. Many of the items were sold out in supermarkets. The sender was the “Hamster Company, from Hamster street in Hamstern”.

Amberg, April 18th, 2020

Thank-You letter on a postcard to postmen

Deutsche Post AG received this self-designed postcard as a 'thank you' to its mail deliverers, who were particularly stressed by the increased volume of letters and parcels during the coronavirus pandemic. Because of the measures taken to combat the coronavirus, many households were increasingly having goods delivered to their homes. Since then, consignments have frequently been delivered contactlessly. The card can be seen as a gesture and sign of solidarity to the postman, similar to the evening applause for healthcare professionals. The postcard is marked with Cologne Cathedral in a snow globe.

Cologne, March 30th, 2020

Diary of an extraordinary time

The book, published by the artist Hasso von Henninges, collects contributions from 20 authors who report on their daily experiences, routines and impressions from the Coronavirus period in the months of March and April. These weeks were shaped by measures to combat the coronavirus and self-isolation. They write down their thoughts partly handwritten, partly digitally. The 260-page work has a distribution run of 32 copies.

Nuremberg, March / April 2020

Postcards in times of Corona

The artist Susanne Schattmann launched an appeal by post, sending old postcards covered with acrylic paint to family and friends, with the request to design them and send them back. More than 50 people of all ages responded with their creations. The motifs and techniques of the postcard gallery show a complete range - from watercolors and photos, to expressions and iconic representations. A related “map tour” is also being developed, as well as a self-written song.

Nuremberg, March to June 2020

Individually created instructions for the use of Skype and IPad for seniors

The coronavirus pandemic has boosted digitization. A large part of personal exchange has increasingly shifted to digital channels due to contact restrictions. For this reason, Mr Rauch bought an iPad for his parents, who are over 80, so that he can still communicate face to face with them. Since the parents had no experience with computers, smartphones or the internet, their son created step-by-step instructions that he sent to his parents by post with the device. He explains how to use the device and instant messaging service Skype.

Dortmund, March 22nd, 2020

Паркът „Тандъл Хилс“

От оживени паркове, центрове за игра и детски клубове към полета, високи треви, небе и широта докъдето ти виждат очите. Паркът „Тандъл Хилс“ е бил и ще остане нашето убежище. Децата се нуждаят от свобода и пространства без ограничения, от време и от игри, при които да не се съобразяват с правилата на дома, възрастните и заобикалящия ги свят. Когато натоварването беше голямо, това ни зареждаше.

Медицински сестри от детското отделение с украса на лицевите си козирки

Музеят на Олдъм за ограничителните мерки по време на пандемията е цифров проект, който цели да улови мигове от живота по време на пандемията от Covid-19. Жителите на Олдъм бяха призовани на съдействат за документирането и проучването на този период, за да може за следващите поколения в Олдъм да се запази цифров запис на това време.

Мече на прозореца

Галерия „Олдъм“ публикува девет изложби в цифров формат: Животът при ограничителните мерки по време на пандемията, Сърдечност, Обекти, Творби, Промени, Послания, Природа, Спорт и Работа. През август галерията помоли да ѝ бъдат предоставени документи – т.нар. „Писма от времето на ограничителните мерки във връзка с пандемията“

Срещи при спазване на социалната дистанция

Досега 80 души са изпратили над 300 фотографии и писмени документи, които поставят началото на блестящ архив, въз основа на който галерията ще може да разкаже на бъдещите поколения как е изглеждал животът в района по време на световната пандемия.

Скачай и позирай!

Дете на служител на първа линия в борбата с пандемията, за което се грижат в училище.

Гривна за солидарност по времето на коронавируса

Тази гривна се дава от Министерството на социалната политика на служителите на държавната администрация. Върху нея са изобразени пиктограми на хигиенните мерки, чието спазване би следвало да забави разпространението на Covid-19.

Гранично-пропускателен пункт

Снимка, направена в общността Ругел в Лихтенщайн, на границата с Австрия, по времето, когато границата е била затворена. Превод на надписа: Граничен контролно-пропускателен пункт, затворен за движение (включително за пешеходци).

Впечатления от Вадуц – „Автобусна спирка“

Автобусна спирка в община Вадуц: обществен автобус, плакат с информация относно защитните мерки за пътници и шофьори.

Впечатления от Ругел – „Плакати и обявления“

Пощенски клон в община Ругел.

Вляво: Информация относно новото ограничено работно време, валидно от 20.04.2020 г.  Преди това пощенският клон е бил затворен.

Вдясно: Съобщение и изискване за поддържане на дистанция и за извършване по възможност на безналични плащания.

„Затворено“, община Балцерс

В периода между средата на март и средата на май 2020 г. всички обществени и детски площадки в община Балцерс в Лихтенщайн бяха затворени за обществеността. На всички места бяха разлепени подобни обявления

Джени Маклийн си спомня за Нидия

Малките градски овощни и зеленчукови градини „Гранична бразда“ се намират на стотина метра от мястото, където живея. Там вчера се срещнах с Тони Маклийн от Ямайка, с когото се заприказвах за този проект. Той ми разказа, че неговата съпруга Джени е била на погребението на най-добрата си приятелка Нидия, починала от COVID-19. Тази сутрин разговарях се нея и тя ми каза, че ще се радва да се срещнем в градината, тъй като там намира утеха. На погребението на Нидия тя почти се разболява физически, като си спомня 33-те години, в които са били най-добри приятелки. Явно в град Вулверхамптон чернокожите и хората с азиатски произход са най-силно засегнати от болестта.

Аплодисменти за Националната здравна служба

Един от десетимата творци, на които е възложено да участват в проекта, Рой Мехта, избира тази творба за колекцията от фотографии „10 картини от лондонските предградия“. Той заявява:  „Творбата, която избрах, е на фотографа Шувасиш Дас „Аплодисменти за Националната здравна служба“. Харесаха ми и други фотографии, но тази изобразява реалността на толкова много хора по време на ограничителните мерки във връзка с пандемията. Фонът ни дава възможност да видим двойката в съответния контекст, а ръкопляскането на балкона може да бъде само в подкрепа на Националната здравна служба. В съчетание с мрачното излъчване на лицата въздействието на фотографията е изключително силно.

Игра с вода при спазване на социална дистанция

Забавление в задния двор в горещ пролетен ден. Двама приятели се „сражават“ до прогизване – докато свърши водата в кофите. Техният невинен кикот и крясъците им подсещат за отминалите дни и за тези, които отново ще дойдат.

Джулиет, Джулиет (звуци на улицата)

Тъй като през пролетта дните стават по-слънчеви и по-топли, се наслаждавах на възможността да поседя в градината. Комбинацията от изолация и появяващи се на приливи и отливи симптоми ме накара да почувствам още веднъж, че това малко скъпоценно пространство на открито е най-безопасното ми убежище; едно място, където мога отново да усещам света чрез полъха на вятъра, чрез песента на птиците и врявата на играещи деца или просто като затворя очи към пролетното слънце. И все пак действително е чудо, че разполагаме с такъв оазис за почивка в тези гъсто населени квартали.

Едновременно подстригване

Едновременно подстригване на коси в съседните градини на две семейства. Градината вдясно е на фотографа Алън Бул.

Предпазна маска

Тази маска е изработена по повод на здравната криза, предизвикана от Covid-19, от Изабел Матийо, шапкарка от Альор. Маската е изработена така, че да позволява комуникация с хора, които са глухи, с увреден слух или неми. „Relab“ от Лиеж също участва в проекта с изрязване на материалите с лазер, за да се гарантира, че краищата на плата при лицевата козирка няма да се оръфват.

Без целувки, но от сърце!

Значка за насърчаване на спазването на физическо дистанциране в контекста на кризата, предизвикана от коронавируса.

Всичко ще бъде наред, обещаваме!

Ръчно изработена декоративна табела с послание за надежда по време на изолацията, наложена във връзка с кризата, предизвикана от коронавируса.

След дъжда... отново огрява слънцето. Да останем вкъщи!

Тази табела създава майка със своите деца по време на ограничителните мерки във връзка с Covid-19. Всеки ден табелата е била закачена на прозореца на приземния етаж на къщата.

Няма вече скейтбордове

В началото на ограничителните мерки във връзка с Covid-19 в края на март 2020 г. в Обединеното кралство почти всичко е спряло. Включително обичайните игри. Снимката показва изоставената скейтбордна площадка в парка Саут Инч в Пърт, Шотландия.

Джуджета и цветни дъги

След въвеждането на ограничителните мерки и свързаното с тях обучение на децата вкъщи много семейства започват да изразяват надеждите и страховете си чрез ръчно изработени играчки и други художествени творби, които излагат на прозорците.

Дайте власт на графити, ок?

Около два месеца след въвеждането на ограничителните мерки наред с установилите се вече изяви на съчувствие започнаха да се появяват и забавни протести. Този графити е създаден под моста A9 над река Алмонд, в Инвералмонд, Пърт, Шотландия.

Рисуване с тебешир по време на ограничителните мерки във връзка с коронавируса

По време на ограничителните мерки децата откриха отново някои традиционни начини за игра в близост до дома. Тези тебеширени рисунки и игри се появиха върху настилката на много места, в случая в центъра на Пърт, Шотландия.

Боядисани камъчета

В края на периода на ограничителните мерки децата започват да оставят пред училищата си боядисани камъчета в знак на солидарност и съчувствие.

Това е част от т.нар. „гъсеница по време на изолацията в семейството“ пред началното училище Монкриф, Пърт, Шотландия.

"Будапеща"

Когато хората започнаха да изкупуват запасите в магазините, аз също исках – по свой начин, разбира се – да се погрижа за безопасността си. За себе си реших да нося маска като тези, които са носили лекарите през Средновековието по времето на чумата. Бях убеден, че щом като тези маски са били от полза през Средновековието, трябва да вършат работа и сега. Получих маската точно навреме през април. С нея цяла седмица посещавах магазините за хранителни стоки, ходих по улиците и ползвах обществения транспорт. Където и да се появях, хората замлъкваха уплашени. Все още ми се обаждат професионални фотографи, които искат да ме снимат на улицата. Независимо дали става въпрос за пандемия или не, хората не бива да губят чувството си за хумор, макар и черен.

"От Мошонмадяровар"

Всичко започна вечерта на 13 март, когато беше обявено, че от следващия понеделник не е разрешено да ходим на училище. Всички ние мислехме, че това ще трае само една седмица или две..., но бъркахме.

Тези маски са от лен, имахме цветни за децата и бели трипластови за останалите. Надявам се скоро всичко да стане отново нормално. Сега положението е по-добро, можем да участваме в летни лагери, където отново мога да бъда обградена от приятели!

"От Мезокевезд"

Местният шивач ми уши маска за сватбата ми. Нямахме време, затова не беше украсена с бродерия. Нашето семейство произхожда от народа Матьо. У нас вече няколко поколения жени бродират красиви орнаменти върху дрехи.

На 21 март сключих брак в Мезокевезд и тогавашната ми приятелка, Беата Гьорзьони, стана моя съпруга и прие името Беата Кис. :) Поради мерките за безопасност нямахме много гости на този ден, това беше странно, но и остава необикновен спомен.

"От Дебрецен"

Прочетохме в местните новини и в интернет, че правителството призовава гражданите да шият маски у дома. Изпратихме електронно писмо, за да се регистрираме, и получихме положителен отговор от един от общинските центрове в Дебрецен. Доставиха ни всички материали, ластици и кройки за маските. След това всичко беше доста лесно. Съпругът ми чертаеше кройката, синът ми (който е с намалена работоспособност) изрязваше маските, а аз ги шиех. Ушихме повече от 150 маски за няколко дни. Беше не само забавно, но и наистина полезно!

"От Херенд"

Аз съм от Херенд. Работихме съвместно с доброволни помощници, магазини за шев и кройка и спонсори и произведохме около 50 000 маски в област Веспрем, които раздадохме безплатно. Повечето от тях бяха използвани в болници и аптеки.

Различни по нов начин

Помолихме нашите посетители да ни изпратят свои снимки, на които носят маска. Маските са задължителни и съответно те ни придават нов облик в общественото пространство. Юли 2020 г.

Непосредствено наследство

По време на ограничителните мерки отправихме молба към посетителите си, които се бяха изолирани в домашни условия, да превърнат къщата си в музей и да обяснят във видеоклип кой е любимият им „експонат“ и защо. Алфонсо ни разказа, че неговата шапка му навява куп спомени за родната му страна – Мексико. Април – май 2020 г.

Антропология на кризата

По време на ограничителните мерки над 20 антрополози сътрудничиха на музея, като предоставяха някои разяснения за това, което се случва, и за промените в начина на живот на хората, които биха могли да настъпят след това. Публикувахме статиите им на уебсайта на музея. Тази снимка фигурира в статията „Застинал по време на размисъл“ на Алваро Алконада.

Текст на бележката „Не ме докосвай! Може би съм носител на вирус!“ Май – юни 2020 г.

Прозорци към света

През седмиците, когато испанците бяха изолирани по домовете си, за да избегнат заразата с Covid-19, единствено прозорците им им даваха възможност да наблюдават какво се случва навън, на улицата им или в квартала. Помолихме ги да ни изпратят снимки. Тази снимка, заснета от прозореца на Ана, ни показва, че дори когато сме затворени вкъщи, можем да се радваме на дъгата. Април – май 2020 г.

Ново ежедневие

Също така помолихме членовете на нашата общност да ни изпратят снимки, които отразяват първите им контакти в квартала, след като няколко месеца са били лишени от възможността да се разхождат в него. Анхел ни изпрати снимка от първото си посещение в църквата след дълго отсъствие. Юни 2020 г.

Участници в колективния танц „Poikkeusliike“ („Извънредни движения“) в квартал „Руохолахти“ в Хелзинки, 27 март 2020 г. Хора от цяла Финландия участваха в онлайн танцова проява, като танцуваха едновременно в продължение на 20 минути на място по свой избор.

Чрез стенописа „Superhoitaja“ („Суперсестра“) се изразява благодарност към медицинските сестри за тяхната работа по време на пандемията от коронавирус. Графитите на Molotow Finland, намиращи се в зоната „Конепая“ в квартал „Валила“ в Хелзинки, отдават почит на здравните работници. 28 април 2020 г.

Вечерен хор в дома за възрастни хора „Лопукири“ в квартал „Арабианранта“ в Хелзинки, 19 март 2020 г. По време на мерките за изолация вследствие на коронавируса хората в дома на възраст над 70 години избягваха физическите контакти.

Час по природознание в парк „Синебрюкоф“ за учениците от трети клас (паралелка Б) от немското училище в Хелзинки (Deutsche Schule Helsinki), 26 май 2020 г. Когато училищата отвориха вратите си отново в средата на май, някои паралелки провеждаха занятията си на открито, а други – в сградата на училището. На заден план е учителката за деца със специални образователни потребности, Анмол Догар.

Въпреки пандемията от коронавирус организацията „Хурстин апу“ раздаваше храна на бедните хора и хората в неравностойно положение в квартал „Калио“ в Хелзинки. 17 април 2020 г. Поради ограниченията на свободата на движение хората, вместо да се редят на опашка, получаваха храна още при пристигането си пред сградата. Тази благотворителна организация раздава на нуждаещите се колети с храна и дрехи през цялата година и организира различни прояви.

Словенският етнографски музей е социално отговорна институция и при избухването на пандемията от коронавирус ние се запитахме как бихме могли да реагираме и най-вече как бихме могли да помогнем на хората в тази ситуация. Решихме да започнем да събираме новите шеги и вицове, които започнаха да се разпространяват. С това искахме да развеселим хората и да им помогнем да се отърсят от ежедневните си притеснения, страхове и тревоги, свързани със заболяването, изолацията и самотата.

От друга страна искахме да документираме обществената ситуация чрез вицовете, които са част от нашето духовно и културно наследство. Един от вицовете гласи, че това е най-забавната досега пандемия, като се има предвид броят на вицовете за нея. И ето още един: вицовете за коронавируса се разпространяват по-бързо, отколкото самият вирус.

Една от основните характеристики на вицовете е, че досега те бяха част от устното творчество, но в тази ситуация, когато бяхме принудени да се изолираме в домовете си, всичко се пренасочи към интернет и други съвременни средства за комуникация.

В рамките на два месеца събрахме над 1000 вицове и шеги. В момента една подбрана част от тях е изложена на цифрови екрани в главната зала на музея и също така всяка седмица публикуваме нови вицове на табло пред сградата на музея. Подготвяме изложба под надслов „Коронен хумор“ за Лятната нощ на музеите, която ще се проведе на 20 юни 2020 г.

Бърз поглед върху изложбата „Коронен хумор“: Шеги по време на пандемията от COVID-19 (раздел „Дистанционно обучение срещу работа от дома“).

Сами Насър от графство Монахан се наслаждава на полъха на вятъра по време на разходка с кола след облекчаването на ограниченията на свободата на движение.

Снимка на Тара Макарън от графство Монахан и на нейна колежка, работещи в отделение за болни от Covid-19.

Снимка на път в северната част на графство Монахан по време на ограниченията на движението на гражданите.

Снимка на Глен Мърфи от Монахан и неговото семейство. Той изтича маратон около дома си по време на ограниченията на свободата на движение и събра над 13 500 евро за персонала на първа линия в Монахан.

Маска с избродирана теменужка

„Аз съм голяма любителка на бродериите и знам много добре колко време е необходимо да се инвестира в тях. Самата аз бродирам в продължение на дълги часове през свободното си време. Маската има два пласта и е изработена ръчно. Реших да я украся с теменужки по две причини: те са сред първите цветя, които цъфтят през пролетта, и тази година те разцъфтяха точно по времето, когато пандемията достигна до Унгария. Другата причина е, че теменужките символизират възраждането и надеждата, именно от които се нуждаем сега, за да се преборим с вируса.“

Технологиите и изобретателността

„Двамата с мъжа ми работихме дистанционно по време на изолацията в домашни условия. Служебното ми ежедневие е доста натоварено, но е равномерно. Работното натоварване на мъжа ми, от друга страна, е променливо, но надзорът е стриктен, дейността му на екрана се проверява от време на време. Въпреки това, когато няма работа, а знаеш, че из къщи има много неща за вършене, това може да е изнервящо. Намерихме решение под формата на пръчица. Докато работя и движа мишката, другият екран също продължава да е активен.“

Централен елемент

„Обичам украсите и подхождам творчески към тях. Тази композиция се превърна в централен елемент на великденската украса. Вече седмици наред не сме се виждали с роднините си. Следенето на новините по телевизията за коронавируса се превърна в ежедневен навик. Струва ми се, че с малко чувство за хумор ежедневието ни може да бъде много по-приятно.“

Маски с послание

„Веднага щом пандемията достигна до Унгария, хората се впуснаха да купуват маски. Реших да изработя маските си сама – това ми се стори най-доброто решение. Исках да намеря тениска от висококачествен памук, за да направя шест маски от гърба ѝ.

Тази снимка ме трогва, защото Италия е любимата ми страна, а и тя първа в Европа се сблъска с вируса. Има италиански израз, „dare una mano“, което означава да помогнеш на някого. Тениската е с липсващ ръкав, което символизира липсващата помощ, която държавите, чиито туристи са основните клиенти на тези стоки, трябваше да ѝ предоставят, но не го направиха.“

Дъска за гладене

„През последните седем седмици тази дъска за гладене се превърна в много по-важна част от ежедневието ни, отколкото през последните десет години.

Височината ѝ се регулира, затова тя е перфектна, за да слагаме лаптопа върху нея, докато протича онлайн урокът по пиано на детето ми, така че учителят да вижда добре не само стойката, но и пръстите. Струваше си да я купим дори и само по тази причина.“

Заедно, но отделно

Дъщеря говори с майка си по телефона. Майката живее в дом за възрастни хора, но те успяват да се виждат всеки ден, спазвайки разпоредбите и социалното дистанциране.

Идете си вкъщи

По време на Великден в слабо населен район се стичат много хора за походи сред природата наблизо, въпреки че официалните насоки в Дания са, че всеки трябва да се изолира вкъщи. Местна жителка е възмутена от струпването на хора и поставя край пътя саморъчно изработен пътен знак, на който е изписано „Идете си вкъщи“. Това предизвиква силно неодобрение сред съседите ѝ и в крайна сметка тя снема знака.

Рожден ден

Рожден ден без гости! Домовете за възрастни хора са затворени за посетители заради риска от зараза с вируса. Ето защо на 2 април семейството на Грете Герцен се събра под прозореца ѝ, за да чества 91-вия ѝ рожден ден.

Медицинска сестра

Всеки ден музеят получава информация от хора, които чувстват, че изведнъж всичко се е обърнало с краката нагоре. Шарлоте Хой Опхайм-Винйе обикновено работи като ортопедична медицинска сестра в оперативната зала, но в рамките на няколко дена тя беше обучена, за да се грижи за пациенти, болни от коронавирус, в болницата във Фарсьо. Нейната история сега е запазена за бъдещите поколения.

Нето

Преди да влязат супермаркета или магазина за хранителни стоки, клиентите са приканени да се грижат едни за други, както и за продавачите, като спазват дистанция. Освен това магазините уведомяват купувачите, че няма причина за презапасяване, тъй като стоките все още се доставят всеки ден. Надписите и предупрежденията са важна част от документацията на нашия музей за тази толкова странна ситуация. По-късно някои от тях ще бъдат включени в колекцията на музея. Освен това музеят си сътрудничи със службата на кмета, от която получаваме резюмета на решения и други важни общински документи.

Йостербругаде

Празни улици и градове, тъй като хората остават по домовете си – това също е важна част от документацията, която понастоящем се събира от музея.

Факти

Дезинфектант за ръце, пластмасови ръкавици и инструкции за това как трябва да се държите в супермаркета. Посочва се и максималният капацитет на магазина. Пазаруването изведнъж се оказа рисковано начинание, съвсем различно от това, което беше в миналото. Това се документира от музея, за когото кризата, предизвикана от COVID-19, е уникална възможност за документиране на историческите събития, които се случват пред очите ни. За музея е много важно да запечата всички текущи промени.

Количка за пазаруване

Преди тази пазарна количка олицетворяваше пазаруването, което „трябваше“ да се направи през уикенда в ущърб на всички други много по-привлекателни занимания. Ние я теглихме зад себе си като нежелано бреме и я възприемахме единствено като утилитарен предмет. Сега, по време на изолацията, тя се превърна в покана за излизания и приключения на свеж въздух.

Сушилня за дрехи

Тъй като съпругата ми (жената с пазарната количка) работи от вкъщи в стая, която наричаме „офис“, съм принуден да работя в хола, трапезарията... Но нашият офис в миналото служеше за: зала за пиано, зала за пеене, компютърна зала, ателие за рисуване и на всеки 2 – 3 дни – за стая за сушене на дрехите.

„Плюм“ и аз сега живеем в нашата трапезария/сушилня. Утешава ме мисълта, че сега, по време на изолацията, гладенето се превърна в нещо безполезно, така че не ни се налага да живеем в стая, която освен всичко друго служи и за гладене на дрехите!

Мобилен телефон

Мобилният ми телефон придоби огромно значение по време на ограничителните мерки, тъй като чрез него можех да се обаждам на семейството си, на своите приятели ... Благодарение на мобилния си телефон поддържам и контакт с моя учител.

Счупих стария си телефон през уикенда преди да въведат ограничителните мерки и успях да си купя нов мобилен телефон в последния момент, в сряда, когато всички магазини трябваше да затворят в 12 ч. на обяд. Пристигнах в магазина в 11 ч. сутринта. За малко да не успея!

Капан, 2020 г. / Аз отсъствам, 2020 г.

„Въпреки че къщата на моите родители е много по-голяма от гарсониерата, в която живеех в Букурещ преди карантината, се чувствам като в една от тези големи клетки в зоологическата градина, където животното може да живее при условия, които наподобяват естественото му местообитание, но това не променя факта, че то е лишено от свобода.“

Проект „Навсякъде съм у дома си: „Вън“ не съществува, 2020 г. / Ще ти позвъним, 2020 г.

„За съжаление ситуацията ме принуждава да използвам апартамента си като единствения ми „дом“. Чрез рисуването мога да избягам за малко и да се пренеса в различни пространства, които са ми близки като атмосфера. Въпреки че състоянието, което се опитвам да предам, е белязано от самота и отегчение, считам, че това е много благоприятен период за художественото развитие, а и за много други неща.“

Дневник за самоизолацията, фрагмент, 2020 г.

„Серията „Кой ден сме днес“ е кратък дневник за самоизолацията, който илюстрира адаптирането ми по време на пандемията в продължение на почти един месец. Започнах да работя по дневника в рамките на проект, възложен от университета, но впоследствие той се превърна в една от най-терапевтичните дейности, които съм извършвала през последните месеци.

Дневникът се състои от две части: първата част отговаря на въпроса „Къде съм?“ и отразява предимно психологическите промени, породени от новите и твърде различни реалности между четирите стени, където се озовахме изведнъж. Втората е посветена на въпроса „Къде бих искала да съм?“ и носталгично илюстрира дребните желания, които преди ни се струваха банални, но сега обсебват мислите ни.“