Covid-19 оставя своя отпечатък върху историята

Джак Хопкинс

Джак е на 5-годишна възраст и е от северната част на графство Девън – по време на локдауна извървя 50 км, за да набере средства в помощ на Националната здравна служба. Общо набрани средства: 1550 GBP. Той изминаваше по 5 км два пъти седмично и въпреки че не му беше леко, не спираше, тъй като помнеше „лекарите и медицинските сестри, които трябва да помогнат да спрат вируса“.  – номиниран от Кейти Робъртс

Махи Ахмед

Махи Ахмед е основател на Проекта за облекчаване на несгодите от коронавируса на Inclusive Exeter CIC. Когато надвисна локдаунът, Махи започна работа по плана си за доставяне на вкусна и питателна храна на уязвимите хора в целия град. В рамките на дни се отзоваха екип от доброволци и така се сформира нашата прекрасна група от координатори, приемчици на поръчките, закупчици, готвачи и шофьори за доставка. Ентусиазъмът на Махи беше заразен и целият ни екип се чувстваше мотивиран и зареден с енергия. Над 1000 души се възползваха, като получаваха ястия и/или пакети с храна благодарение на визията и решителността на Махи. Той би казал, че всеки член следва да бъде номиниран, но нашата локдаун легенда е той. — Номиниран от Алан Куик

City Community Trust (Градски общностен тръст, CCT)

CCT е водещата благотворителна организация в Ексетър, работеща в партньорство с футболния клуб „Ексетър Сити“, и предоставя редица дейности на хора от всички възрасти, насочени към здравето, образованието, благосъстоянието и физическата активност. По време на кризата с COVID-19 CCT насочи вниманието си към укрепването на услугите за подкрепа тук в Ексетър и Източен Девън. През целия май те отговаряха на искания за доставка на хранителни стоки и лекарства на най-уязвимите в общността и сега подкрепят уязвими хора, които се пазят от зараза. Джейми Витълс, Анди О’Дохърти и целият екип на CCT бяха номинирани от общинсикя съветник Питър Холанд.

Марилин Лоз

От края на март Марилин Лоз самоотвержено набра над 1000 британски лири за детския хоспис „Югозапад“ и с това създаде чувство за сигурност в общността. Марилин използва целия си запас от шивашки материали, за да направи маски за общността, а междувременно набираше пари за организация, в която терминално болни деца прекарваха последните си дни през локдауна. Щедростта на хората беше впечатляваща. Не само по отношение на даренията, но и на това, че помагаха на Марилин в усилието ѝ да разпространи маските. Мисията на Марилин продължава! — Номинирана от Саймън Тутъл

Пол Моуланд

Пол Моуланд, екипът на Freemoovement (Свободно движение) и техните доброволци доставяха с велосипед и ремарке топла храна на бездомни, лекарства, книги от библиотеката на Ексетър, пакети храни и основни стоки за хора, пострадали финансово и емоционално. Те изградиха партньорства с множество общностни организации, включително религиозни групи, като някои примери за това са St Thomas Food Fight и St Thomas Medical Centre. Пол стана и домакин на спешни онлайн заседания във връзка с COVID-19 за градските райони Сейнт Томас, Алфингтън и Ексуик. Техният принос за град Ексетър е огромен. — Номиниран от Клоуи Пули

Помощници в YMCA Ексетър – Питър Хол

Помощникът към клона на младежката организация YMCA в град Ексетър Питър Хол е нашата локдаун легенда. Питър реагира смело и безпогрешно спрямо тази ситуация, в която нашите 31 младежи, живеещи в подпомаганите жилища, останаха без възможност за общуване с контактите си, без ежедневните си навици и без връзки с общността. Той направи и невъзможното, за да подкрепя тези  млади хора, като обикаляше сградата, даваше отговори на страховете им и осигуряваше връзка от разстояние – за да може всеки младеж да почувства, че не е оставен сам.

Помощници в YMCA Ексетър – Лидия Браун

Когато свободата на движение беше ограничена на 23 март, Лидия Браун, помощничка в клона на младежката организация YMCA в град Ексетър, стоеше на повикване 24 часа в денонощието и седем дни в седмицата, реагирайки безпогрешно и смело на ситуациите, в които младите хора се бореха с последиците от ограничителните мерки върху психичното си здраве.  Един от тях имаше нужда Лидия да го придружи в болницата, а за други тя да се реди с часове на опашки, за да им вземе предписаните лекарства. Много от живущите в дома младежи просто искаха да поговорят по телефона – независимо дали е ден или нощ – и знаеха, че Лидия винаги ще ги изслуша. За всички нас в YMCA Ексетър Лидия е локдаун легенда.

Помощници в YMCA Ексетър – Сара Грифитс

С избухването на пандемията от COVID-19 Сара Грифитс сама поддържаше дома за подпомагане YMCA Ексетър изрядно чист в услуга на всички 31 младежи, които живееха там. Тя направи и невъзможното, излагайки собственото си здраве на риск, за да се гарантира, че няма вероятност вирусът да се разпространи. Грижейки се за всичко от безспирното чистене на  дръжките в общите пространства до хигиената в общите бани, Сара стана олицетворение на себеотрицателната смелост и добротата за всички млади хора в нашия дом. За всички нас в YMCA Ексетър Лидия е локдаун легенда.

Дейвид Спайсър

Моят близък приятел Дейвид Спайсър е локдаун легенда, тъй като всеки ден през първите 50 дни от локдауна свиреше виртуално версии на популярни хитове на своята йоника, за да отгатне публиката за коя песен става дума. Гледаха го огромен брой зрители. Тази дейност бързо доби популярност за всички негови приятели и роднини, тъй като беше нещо, което да очакваме с нетърпение и да обсъждаме заедно онлайн. Благодарение на нея всички се усмихваха в един наистина труден момент, когато хората се бояха и бяха блокирани на закрито. Краткото му бъбрене, няколкото шеги и уменията му да свири на йоника се превърнаха в акцент на всеки отделен ден, който направи локдауна по-лесен за понасяне. – номиниран от Дакс Оливър

Сами Хартстийн

Сами е на 16 години – редовен доброволец в екипа за реагиране на Бъкфастли, който помагаше за доставката на пратки с храни за хранителната банка. Той надяваше маска и ръкавици и носеше тежки кутии с хранителни стоки на хора, които се нуждаеха от подкрепа, често в горещините. Освен че доставяше храна, той носеше и книги, за да помогне на защитените хора да разсеят скуката от локдауна. Правеше всичко това, като същевременно преодоляваше тежестта от смъртта на баба си, самотата на локдауна и несигурността около матурите. – номиниран от Хелън Хартстийн

Домашно подстригване, април 2020 г.

Тригодишното момче Ошин се подстригва в дома си в Каридъф, Северна Ирландия, април 2020 г. Поради ограничителните мерки фризьорските салони са затворени.

Надпис с цветя от служители и член на градския съвет на община Лисбърн & Касълрей в чест на Националната здравна служба

Този надпис с цветя, посветен на Националната здравна служба (NHS), е засаден от служители на община Лисбърн & Касълрей в историческите градини на замъка от 17 век. 

Магазин със спуснати кепенци, център на град Лисбърн, март 2020 г.

Поради общонационалните ограничителни мерки през март 2020 г. бива разпоредено затварянето на магазините. Много хора са силно обезпокоени от пандемията и собствениците на магазини често оставят насърчителни послания върху затворените си магазини, включително следното – „Грижете се за себе си и гледайте да се пазите“. Lisburn Turkish Barbers се намира на Пазарния площад в град Лисбърн.

Ленена лицева маска на дете

Ленът е издържлив, лек, лесен за обработване и помага за отвеждане на влагата. Той е една от най-добрите тъкани за лицеви маски или предпазни изделия. В Северна Ирландия се въведе задължително използване на лицеви покрития в затворени обществени пространства, за да се ограничи въздействието на пандемията от COVID-19.   

Дезинфектант за ръце с алкохол, април 2020 г.

Дезинфектантът за ръце с алкохол се търсеше неимоверно много в ранните дни на пандемията. Много дестилационни фабрики спряха да произвеждат спиртни напитки и започнаха да продават свои собствени маркови гелове за дезинфекция на ръце. Фирмата Shortcross Gin, намираща се край Кросгар, графство Даун, продаваше продуктите си онлайн.

Транспаранти на затвор в Антверпен

Служителите и затворниците в затвора на Begijnenstraat създадоха четири транспаранта. По този начин те изпратиха послания за солидарност и съпричастност – пожелание за здраве за всички.

15 март – 16 май 2020 г.

Колекция: MAS, inv. nr. MAS.0328.002

Градски фитнес

Beerschot Atletiek и Buurtsport Kiel en Hoboken разработиха фитнес пътека в квартала Кил. Те предлагат упражнения, които всеки може да прави на различни обществени места, използвайки пейки, стълбища и др.

20 април 2020 г.

Пешеходстване по улица „Мейр“

С края на ограниченията магазините на пазарната улица „Мейр“ отново отвориха врати. Търговците на дребно предприеха мерки за безопасност от всякакъв вид. Общината създаде пътна маркировка, за да се даде възможност за управление на човекопотока и да се гарантира физическо дистанциране.

31 март 2020 г.

Колекция: FelixArchief, inv. nr. 2876#82

Ифтар „на колела“

Честването заедно на „ифтар“ – прекъсването на поста след залез слънце – се оказа невъзможно през този Рамадан. Ето защо някои джамии, например Ел Фатх, доставяха храна за ифтар с товарен велосипед на хора, които живеят сами или в бедност.

12 април – 13 май 2020 г.

Колекция: FelixArchief, inv. nr. 2920#6

‘t Akkoord изпълнява музика за De Fontein

Тъй като възрастните хора се оказаха по-уязвими спрямо коронавируса, много от живеещите в домове и апартаменти за възрастни хора трябваше да си стоят по домовете. Музикантите от група 't Akkoord дадоха концерт с физическо дистанциране пред дома „Де Фонтейн“, за да ги разведрят с музика.

10 май 2020 г.

Колекция: FelixArchief, inv. nr. 2893#2

Творбата „Тревожност“ на композиторката Зита Бружайте

С обяваването на карантината на 16 март, композиторката Зита Бружайте започна работа по новата си творба „Тревожност“ (на литовски Nerimas). Всеки ден тя посвещаваше поне половин час на тази работа. Ръкописът на композицията, дарен от Бружайте на музея, отразява различните настроения и условия, през които художничката е преминавала през всеки ден от карантината.

Тениска

Докато стоеше вкъщи, Гинтауте се  съсредоточи върху любимото си занимание – бродирането. След като разпита приятелите си в Инстаграм как се чувстват в настоящата ситуация, тя избродира тридесет и три различни истории за карантината върху старата си тениска. В историите са вплетени различни символични идеи, носталгични елементи и актуални проблеми, като тези за тоалетната хартия и респираторите. Когато един последовател поиска от нея да избродира нещо вълшебно, тя реши да интерпретира това искане чрез изображение на „вирус в стъклен буркан“. Тениските са предадени на музея от Гинтауте Рябовайте. 

Цъфнали череши онлайн

Пролетта е моментът, когато всички хора във Вилнюс отиват в „сакура“ градината, за да се насладят на цъфтящите дървета. Но през тази пролет, за да защити хората и да се ограничат неизбежните събирания, община Вилнюс в сътрудничество с телекомуникационното дружество Telia инсталира камери в овощната градина и организира излъчване на живо по интернет на цъфтящите „сакура“ череши. Община Вилнюс дари на музея информационния знак от проявата.

Билет от Бали

През март 2020 г., когато границите на повечето държави внезапно се затвориха, пътниците се сблъскаха с огромни предизвикателства. Министерството на външните работи на Република Литва започна да организира полети за репатриране от държавите с най-голям брой регистрирали се блокирани граждани. Последният полет от остров Бали беше на 28—29 март. Угне Каралюнайте, завърнала се у дома с този полет, предаде билетите си на музея.

Шаблон за лицеви щитове

Заради бързото появяване и разпространение на тази вирусна инфекция литовските здравни заведения не разполагаха с достатъчно предпазни средства, а доставянето на такива средства стана почти невъзможно. В отговор Школата по роботика разработи шаблон за триизмерно печатане на предпазни средства, който предприятия и индивиди използваха, за да разпечатат над петдесет хиляди лицеви щита за здравните работници за съвсем кратък период от време. Паулис Бредис (VšĮ Robotikos mokykla) дари шаблона на музея.

Пакет хамстер

Този „пакет хамстер“ е изпращан по време на пандемията от коронавирус като алтернативен подарък за рожден ден, когато физическото посещение не беше възможно. Той съдържа две рола тоалетна хартия, голям пакет макаронени изделия и консерви – все стоки, които бяха особено полезни в началото на първите мерки срещу коронавируса в Германия. Много от тези артикули се бяха изчерпали в супермаркетите. Подателят е „Hamster Company от улица Hamster в Hamstern“.

Амберг, 18 април 2020 г.

Пощенска картичка с благодарности към пощальоните

Дружеството Deutsche Post AG е получило тази ръчно изработена пощенска картичка като „благодаря“ за своите пощальони, които са били особено стресирани от нарасналия обем писма и колети по време на пандемията от коронавирус. Поради мерките за борба с коронавируса, много домакинства все повече поръчваха стоки по домовете си. Оттогава пратките често се доставят безконтактно. Картичката може да се разглежда като жест и знак на солидарност с пощальоните, подобно на вечерните аплодисменти за здравните работници. Марката на пощенската картичка изобразява Кьолнската катедрала в снежен глобус.

Кьолн, 30 март 2020 г.

Дневник на едно необикновено време

Книгата, публикувана от художника Хасо фон Хенингес, е колекция от текстове на 20-има автори, които съобщават за своите ежедневни преживявания, практики и впечатления от коронавирус периода през март и април. Тези седмици бяха белязани от мерките за борба с коронавируса и самоизолацията. Авторите са записвали мислите си отчасти на ръка, отчасти на компютър. Произведението от 260 страници е в тираж от 32 екземпляра.

Нюрнберг, март – април 2020 г.

Пощенски картички във времената на корона

Художничката Сузане Шатман отправи призив чрез пощата, изпращайки стари пощенски картички, покрити с акрилна боя, на роднини и приятели, с молба да им направят художествено оформление и да ги върнат обратно. Над 50 души от всички възрасти отговориха, като пратиха свои творби. Голямо е разнообразието на мотиви и техники в галерията от пощенски картички – от водни бои и снимки до изрази и емблематични изображения. В процес на разработване е и свързана с това „обиколка по картата“, както и самостоятелно писана песен.

Нюрнберг, март – юни 2020 г.

Индивидуално създадени инструкции за използване на Skype и iPad за възрастни хора

Пандемията от коронавирус даде тласък на цифровизацията. Голяма част от личното общуване започна все повече да се пренасочва към цифровите канали поради ограниченията в контактите между хората. По тази причина г-н Раух купи iPad за родителите си, които са на възраст над 80 години, така че да може да ги вижда лице в лице. Тъй като родителите нямаха опит с компютри, смартфони или интернет, синът им създаде инструкции стъпка по стъпка, които изпрати на родителите си по пощата заедно с устройството. Той обяснява как да се използва устройството и услугата за съобщения в реално време Skype.

Дортмунд, 22 март 2020 г.

Паркът „Тандъл Хилс“

От оживени паркове, центрове за игра и детски клубове към полета, високи треви, небе и широта докъдето ти виждат очите. Паркът „Тандъл Хилс“ е бил и ще остане нашето убежище. Децата се нуждаят от свобода и пространства без ограничения, от време и от игри, при които да не се съобразяват с правилата на дома, възрастните и заобикалящия ги свят. Когато натоварването беше голямо, това ни зареждаше.

Медицински сестри от детското отделение с украса на лицевите си козирки

Музеят на Олдъм за ограничителните мерки по време на пандемията е цифров проект, който цели да улови мигове от живота по време на пандемията от Covid-19. Жителите на Олдъм бяха призовани на съдействат за документирането и проучването на този период, за да може за следващите поколения в Олдъм да се запази цифров запис на това време.

Мече на прозореца

Галерия „Олдъм“ публикува девет изложби в цифров формат: Животът при ограничителните мерки по време на пандемията, Сърдечност, Обекти, Творби, Промени, Послания, Природа, Спорт и Работа. През август галерията помоли да ѝ бъдат предоставени документи – т.нар. „Писма от времето на ограничителните мерки във връзка с пандемията“

Срещи при спазване на социалната дистанция

Досега 80 души са изпратили над 300 фотографии и писмени документи, които поставят началото на блестящ архив, въз основа на който галерията ще може да разкаже на бъдещите поколения как е изглеждал животът в района по време на световната пандемия.

Скачай и позирай!

Дете на служител на първа линия в борбата с пандемията, за което се грижат в училище.

Гривна за солидарност по времето на коронавируса

Тази гривна се дава от Министерството на социалната политика на служителите на държавната администрация. Върху нея са изобразени пиктограми на хигиенните мерки, чието спазване би следвало да забави разпространението на Covid-19.

Гранично-пропускателен пункт

Снимка, направена в общността Ругел в Лихтенщайн, на границата с Австрия, по времето, когато границата е била затворена. Превод на надписа: Граничен контролно-пропускателен пункт, затворен за движение (включително за пешеходци).

Впечатления от Вадуц – „Автобусна спирка“

Автобусна спирка в община Вадуц: обществен автобус, плакат с информация относно защитните мерки за пътници и шофьори.

Впечатления от Ругел – „Плакати и обявления“

Пощенски клон в община Ругел.

Вляво: Информация относно новото ограничено работно време, валидно от 20.04.2020 г.  Преди това пощенският клон е бил затворен.

Вдясно: Съобщение и изискване за поддържане на дистанция и за извършване по възможност на безналични плащания.

„Затворено“, община Балцерс

В периода между средата на март и средата на май 2020 г. всички обществени и детски площадки в община Балцерс в Лихтенщайн бяха затворени за обществеността. На всички места бяха разлепени подобни обявления

Джени Маклийн си спомня за Нидия

Малките градски овощни и зеленчукови градини „Гранична бразда“ се намират на стотина метра от мястото, където живея. Там вчера се срещнах с Тони Маклийн от Ямайка, с когото се заприказвах за този проект. Той ми разказа, че неговата съпруга Джени е била на погребението на най-добрата си приятелка Нидия, починала от COVID-19. Тази сутрин разговарях се нея и тя ми каза, че ще се радва да се срещнем в градината, тъй като там намира утеха. На погребението на Нидия тя почти се разболява физически, като си спомня 33-те години, в които са били най-добри приятелки. Явно в град Вулверхамптон чернокожите и хората с азиатски произход са най-силно засегнати от болестта.

Аплодисменти за Националната здравна служба

Един от десетимата творци, на които е възложено да участват в проекта, Рой Мехта, избира тази творба за колекцията от фотографии „10 картини от лондонските предградия“. Той заявява:  „Творбата, която избрах, е на фотографа Шувасиш Дас „Аплодисменти за Националната здравна служба“. Харесаха ми и други фотографии, но тази изобразява реалността на толкова много хора по време на ограничителните мерки във връзка с пандемията. Фонът ни дава възможност да видим двойката в съответния контекст, а ръкопляскането на балкона може да бъде само в подкрепа на Националната здравна служба. В съчетание с мрачното излъчване на лицата въздействието на фотографията е изключително силно.

Игра с вода при спазване на социална дистанция

Забавление в задния двор в горещ пролетен ден. Двама приятели се „сражават“ до прогизване – докато свърши водата в кофите. Техният невинен кикот и крясъците им подсещат за отминалите дни и за тези, които отново ще дойдат.

Джулиет, Джулиет (звуци на улицата)

Тъй като през пролетта дните стават по-слънчеви и по-топли, се наслаждавах на възможността да поседя в градината. Комбинацията от изолация и появяващи се на приливи и отливи симптоми ме накара да почувствам още веднъж, че това малко скъпоценно пространство на открито е най-безопасното ми убежище; едно място, където мога отново да усещам света чрез полъха на вятъра, чрез песента на птиците и врявата на играещи деца или просто като затворя очи към пролетното слънце. И все пак действително е чудо, че разполагаме с такъв оазис за почивка в тези гъсто населени квартали.

Едновременно подстригване

Едновременно подстригване на коси в съседните градини на две семейства. Градината вдясно е на фотографа Алън Бул.

Предпазна маска

Тази маска е изработена по повод на здравната криза, предизвикана от Covid-19, от Изабел Матийо, шапкарка от Альор. Маската е изработена така, че да позволява комуникация с хора, които са глухи, с увреден слух или неми. „Relab“ от Лиеж също участва в проекта с изрязване на материалите с лазер, за да се гарантира, че краищата на плата при лицевата козирка няма да се оръфват.

Без целувки, но от сърце!

Значка за насърчаване на спазването на физическо дистанциране в контекста на кризата, предизвикана от коронавируса.

Всичко ще бъде наред, обещаваме!

Ръчно изработена декоративна табела с послание за надежда по време на изолацията, наложена във връзка с кризата, предизвикана от коронавируса.

След дъжда... отново огрява слънцето. Да останем вкъщи!

Тази табела създава майка със своите деца по време на ограничителните мерки във връзка с Covid-19. Всеки ден табелата е била закачена на прозореца на приземния етаж на къщата.

Няма вече скейтбордове

В началото на ограничителните мерки във връзка с Covid-19 в края на март 2020 г. в Обединеното кралство почти всичко е спряло. Включително обичайните игри. Снимката показва изоставената скейтбордна площадка в парка Саут Инч в Пърт, Шотландия.

Джуджета и цветни дъги

След въвеждането на ограничителните мерки и свързаното с тях обучение на децата вкъщи много семейства започват да изразяват надеждите и страховете си чрез ръчно изработени играчки и други художествени творби, които излагат на прозорците.

Дайте власт на графити, ок?

Около два месеца след въвеждането на ограничителните мерки наред с установилите се вече изяви на съчувствие започнаха да се появяват и забавни протести. Този графити е създаден под моста A9 над река Алмонд, в Инвералмонд, Пърт, Шотландия.

Рисуване с тебешир по време на ограничителните мерки във връзка с коронавируса

По време на ограничителните мерки децата откриха отново някои традиционни начини за игра в близост до дома. Тези тебеширени рисунки и игри се появиха върху настилката на много места, в случая в центъра на Пърт, Шотландия.

Боядисани камъчета

В края на периода на ограничителните мерки децата започват да оставят пред училищата си боядисани камъчета в знак на солидарност и съчувствие.

Това е част от т.нар. „гъсеница по време на изолацията в семейството“ пред началното училище Монкриф, Пърт, Шотландия.

"Будапеща"

Когато хората започнаха да изкупуват запасите в магазините, аз също исках – по свой начин, разбира се – да се погрижа за безопасността си. За себе си реших да нося маска като тези, които са носили лекарите през Средновековието по времето на чумата. Бях убеден, че щом като тези маски са били от полза през Средновековието, трябва да вършат работа и сега. Получих маската точно навреме през април. С нея цяла седмица посещавах магазините за хранителни стоки, ходих по улиците и ползвах обществения транспорт. Където и да се появях, хората замлъкваха уплашени. Все още ми се обаждат професионални фотографи, които искат да ме снимат на улицата. Независимо дали става въпрос за пандемия или не, хората не бива да губят чувството си за хумор, макар и черен.

"От Мошонмадяровар"

Всичко започна вечерта на 13 март, когато беше обявено, че от следващия понеделник не е разрешено да ходим на училище. Всички ние мислехме, че това ще трае само една седмица или две..., но бъркахме.

Тези маски са от лен, имахме цветни за децата и бели трипластови за останалите. Надявам се скоро всичко да стане отново нормално. Сега положението е по-добро, можем да участваме в летни лагери, където отново мога да бъда обградена от приятели!

"От Мезокевезд"

Местният шивач ми уши маска за сватбата ми. Нямахме време, затова не беше украсена с бродерия. Нашето семейство произхожда от народа Матьо. У нас вече няколко поколения жени бродират красиви орнаменти върху дрехи.

На 21 март сключих брак в Мезокевезд и тогавашната ми приятелка, Беата Гьорзьони, стана моя съпруга и прие името Беата Кис. :) Поради мерките за безопасност нямахме много гости на този ден, това беше странно, но и остава необикновен спомен.

"От Дебрецен"

Прочетохме в местните новини и в интернет, че правителството призовава гражданите да шият маски у дома. Изпратихме електронно писмо, за да се регистрираме, и получихме положителен отговор от един от общинските центрове в Дебрецен. Доставиха ни всички материали, ластици и кройки за маските. След това всичко беше доста лесно. Съпругът ми чертаеше кройката, синът ми (който е с намалена работоспособност) изрязваше маските, а аз ги шиех. Ушихме повече от 150 маски за няколко дни. Беше не само забавно, но и наистина полезно!

"От Херенд"

Аз съм от Херенд. Работихме съвместно с доброволни помощници, магазини за шев и кройка и спонсори и произведохме около 50 000 маски в област Веспрем, които раздадохме безплатно. Повечето от тях бяха използвани в болници и аптеки.

Различни по нов начин

Помолихме нашите посетители да ни изпратят свои снимки, на които носят маска. Маските са задължителни и съответно те ни придават нов облик в общественото пространство. Юли 2020 г.

Непосредствено наследство

По време на ограничителните мерки отправихме молба към посетителите си, които се бяха изолирани в домашни условия, да превърнат къщата си в музей и да обяснят във видеоклип кой е любимият им „експонат“ и защо. Алфонсо ни разказа, че неговата шапка му навява куп спомени за родната му страна – Мексико. Април – май 2020 г.

Антропология на кризата

По време на ограничителните мерки над 20 антрополози сътрудничиха на музея, като предоставяха някои разяснения за това, което се случва, и за промените в начина на живот на хората, които биха могли да настъпят след това. Публикувахме статиите им на уебсайта на музея. Тази снимка фигурира в статията „Застинал по време на размисъл“ на Алваро Алконада.

Текст на бележката „Не ме докосвай! Може би съм носител на вирус!“ Май – юни 2020 г.

Прозорци към света

През седмиците, когато испанците бяха изолирани по домовете си, за да избегнат заразата с Covid-19, единствено прозорците им им даваха възможност да наблюдават какво се случва навън, на улицата им или в квартала. Помолихме ги да ни изпратят снимки. Тази снимка, заснета от прозореца на Ана, ни показва, че дори когато сме затворени вкъщи, можем да се радваме на дъгата. Април – май 2020 г.

Ново ежедневие

Също така помолихме членовете на нашата общност да ни изпратят снимки, които отразяват първите им контакти в квартала, след като няколко месеца са били лишени от възможността да се разхождат в него. Анхел ни изпрати снимка от първото си посещение в църквата след дълго отсъствие. Юни 2020 г.

Участници в колективния танц „Poikkeusliike“ („Извънредни движения“) в квартал „Руохолахти“ в Хелзинки, 27 март 2020 г. Хора от цяла Финландия участваха в онлайн танцова проява, като танцуваха едновременно в продължение на 20 минути на място по свой избор.

Чрез стенописа „Superhoitaja“ („Суперсестра“) се изразява благодарност към медицинските сестри за тяхната работа по време на пандемията от коронавирус. Графитите на Molotow Finland, намиращи се в зоната „Конепая“ в квартал „Валила“ в Хелзинки, отдават почит на здравните работници. 28 април 2020 г.

Вечерен хор в дома за възрастни хора „Лопукири“ в квартал „Арабианранта“ в Хелзинки, 19 март 2020 г. По време на мерките за изолация вследствие на коронавируса хората в дома на възраст над 70 години избягваха физическите контакти.

Час по природознание в парк „Синебрюкоф“ за учениците от трети клас (паралелка Б) от немското училище в Хелзинки (Deutsche Schule Helsinki), 26 май 2020 г. Когато училищата отвориха вратите си отново в средата на май, някои паралелки провеждаха занятията си на открито, а други – в сградата на училището. На заден план е учителката за деца със специални образователни потребности, Анмол Догар.

Въпреки пандемията от коронавирус организацията „Хурстин апу“ раздаваше храна на бедните хора и хората в неравностойно положение в квартал „Калио“ в Хелзинки. 17 април 2020 г. Поради ограниченията на свободата на движение хората, вместо да се редят на опашка, получаваха храна още при пристигането си пред сградата. Тази благотворителна организация раздава на нуждаещите се колети с храна и дрехи през цялата година и организира различни прояви.

Словенският етнографски музей е социално отговорна институция и при избухването на пандемията от коронавирус ние се запитахме как бихме могли да реагираме и най-вече как бихме могли да помогнем на хората в тази ситуация. Решихме да започнем да събираме новите шеги и вицове, които започнаха да се разпространяват. С това искахме да развеселим хората и да им помогнем да се отърсят от ежедневните си притеснения, страхове и тревоги, свързани със заболяването, изолацията и самотата.

От друга страна искахме да документираме обществената ситуация чрез вицовете, които са част от нашето духовно и културно наследство. Един от вицовете гласи, че това е най-забавната досега пандемия, като се има предвид броят на вицовете за нея. И ето още един: вицовете за коронавируса се разпространяват по-бързо, отколкото самият вирус.

Една от основните характеристики на вицовете е, че досега те бяха част от устното творчество, но в тази ситуация, когато бяхме принудени да се изолираме в домовете си, всичко се пренасочи към интернет и други съвременни средства за комуникация.

В рамките на два месеца събрахме над 1000 вицове и шеги. В момента една подбрана част от тях е изложена на цифрови екрани в главната зала на музея и също така всяка седмица публикуваме нови вицове на табло пред сградата на музея. Подготвяме изложба под надслов „Коронен хумор“ за Лятната нощ на музеите, която ще се проведе на 20 юни 2020 г.

Бърз поглед върху изложбата „Коронен хумор“: Шеги по време на пандемията от COVID-19 (раздел „Дистанционно обучение срещу работа от дома“).

Сами Насър от графство Монахан се наслаждава на полъха на вятъра по време на разходка с кола след облекчаването на ограниченията на свободата на движение.

Снимка на Тара Макарън от графство Монахан и на нейна колежка, работещи в отделение за болни от Covid-19.

Снимка на път в северната част на графство Монахан по време на ограниченията на движението на гражданите.

Снимка на Глен Мърфи от Монахан и неговото семейство. Той изтича маратон около дома си по време на ограниченията на свободата на движение и събра над 13 500 евро за персонала на първа линия в Монахан.

Маска с избродирана теменужка

„Аз съм голяма любителка на бродериите и знам много добре колко време е необходимо да се инвестира в тях. Самата аз бродирам в продължение на дълги часове през свободното си време. Маската има два пласта и е изработена ръчно. Реших да я украся с теменужки по две причини: те са сред първите цветя, които цъфтят през пролетта, и тази година те разцъфтяха точно по времето, когато пандемията достигна до Унгария. Другата причина е, че теменужките символизират възраждането и надеждата, именно от които се нуждаем сега, за да се преборим с вируса.“

Технологиите и изобретателността

„Двамата с мъжа ми работихме дистанционно по време на изолацията в домашни условия. Служебното ми ежедневие е доста натоварено, но е равномерно. Работното натоварване на мъжа ми, от друга страна, е променливо, но надзорът е стриктен, дейността му на екрана се проверява от време на време. Въпреки това, когато няма работа, а знаеш, че из къщи има много неща за вършене, това може да е изнервящо. Намерихме решение под формата на пръчица. Докато работя и движа мишката, другият екран също продължава да е активен.“

Централен елемент

„Обичам украсите и подхождам творчески към тях. Тази композиция се превърна в централен елемент на великденската украса. Вече седмици наред не сме се виждали с роднините си. Следенето на новините по телевизията за коронавируса се превърна в ежедневен навик. Струва ми се, че с малко чувство за хумор ежедневието ни може да бъде много по-приятно.“

Маски с послание

„Веднага щом пандемията достигна до Унгария, хората се впуснаха да купуват маски. Реших да изработя маските си сама – това ми се стори най-доброто решение. Исках да намеря тениска от висококачествен памук, за да направя шест маски от гърба ѝ.

Тази снимка ме трогва, защото Италия е любимата ми страна, а и тя първа в Европа се сблъска с вируса. Има италиански израз, „dare una mano“, което означава да помогнеш на някого. Тениската е с липсващ ръкав, което символизира липсващата помощ, която държавите, чиито туристи са основните клиенти на тези стоки, трябваше да ѝ предоставят, но не го направиха.“

Дъска за гладене

„През последните седем седмици тази дъска за гладене се превърна в много по-важна част от ежедневието ни, отколкото през последните десет години.

Височината ѝ се регулира, затова тя е перфектна, за да слагаме лаптопа върху нея, докато протича онлайн урокът по пиано на детето ми, така че учителят да вижда добре не само стойката, но и пръстите. Струваше си да я купим дори и само по тази причина.“

Заедно, но отделно

Дъщеря говори с майка си по телефона. Майката живее в дом за възрастни хора, но те успяват да се виждат всеки ден, спазвайки разпоредбите и социалното дистанциране.

Идете си вкъщи

По време на Великден в слабо населен район се стичат много хора за походи сред природата наблизо, въпреки че официалните насоки в Дания са, че всеки трябва да се изолира вкъщи. Местна жителка е възмутена от струпването на хора и поставя край пътя саморъчно изработен пътен знак, на който е изписано „Идете си вкъщи“. Това предизвиква силно неодобрение сред съседите ѝ и в крайна сметка тя снема знака.

Рожден ден

Рожден ден без гости! Домовете за възрастни хора са затворени за посетители заради риска от зараза с вируса. Ето защо на 2 април семейството на Грете Герцен се събра под прозореца ѝ, за да чества 91-вия ѝ рожден ден.

Медицинска сестра

Всеки ден музеят получава информация от хора, които чувстват, че изведнъж всичко се е обърнало с краката нагоре. Шарлоте Хой Опхайм-Винйе обикновено работи като ортопедична медицинска сестра в оперативната зала, но в рамките на няколко дена тя беше обучена, за да се грижи за пациенти, болни от коронавирус, в болницата във Фарсьо. Нейната история сега е запазена за бъдещите поколения.

Нето

Преди да влязат супермаркета или магазина за хранителни стоки, клиентите са приканени да се грижат едни за други, както и за продавачите, като спазват дистанция. Освен това магазините уведомяват купувачите, че няма причина за презапасяване, тъй като стоките все още се доставят всеки ден. Надписите и предупрежденията са важна част от документацията на нашия музей за тази толкова странна ситуация. По-късно някои от тях ще бъдат включени в колекцията на музея. Освен това музеят си сътрудничи със службата на кмета, от която получаваме резюмета на решения и други важни общински документи.

Йостербругаде

Празни улици и градове, тъй като хората остават по домовете си – това също е важна част от документацията, която понастоящем се събира от музея.

Факти

Дезинфектант за ръце, пластмасови ръкавици и инструкции за това как трябва да се държите в супермаркета. Посочва се и максималният капацитет на магазина. Пазаруването изведнъж се оказа рисковано начинание, съвсем различно от това, което беше в миналото. Това се документира от музея, за когото кризата, предизвикана от COVID-19, е уникална възможност за документиране на историческите събития, които се случват пред очите ни. За музея е много важно да запечата всички текущи промени.

Количка за пазаруване

Преди тази пазарна количка олицетворяваше пазаруването, което „трябваше“ да се направи през уикенда в ущърб на всички други много по-привлекателни занимания. Ние я теглихме зад себе си като нежелано бреме и я възприемахме единствено като утилитарен предмет. Сега, по време на изолацията, тя се превърна в покана за излизания и приключения на свеж въздух.

Сушилня за дрехи

Тъй като съпругата ми (жената с пазарната количка) работи от вкъщи в стая, която наричаме „офис“, съм принуден да работя в хола, трапезарията... Но нашият офис в миналото служеше за: зала за пиано, зала за пеене, компютърна зала, ателие за рисуване и на всеки 2 – 3 дни – за стая за сушене на дрехите.

„Плюм“ и аз сега живеем в нашата трапезария/сушилня. Утешава ме мисълта, че сега, по време на изолацията, гладенето се превърна в нещо безполезно, така че не ни се налага да живеем в стая, която освен всичко друго служи и за гладене на дрехите!

Мобилен телефон

Мобилният ми телефон придоби огромно значение по време на ограничителните мерки, тъй като чрез него можех да се обаждам на семейството си, на своите приятели ... Благодарение на мобилния си телефон поддържам и контакт с моя учител.

Счупих стария си телефон през уикенда преди да въведат ограничителните мерки и успях да си купя нов мобилен телефон в последния момент, в сряда, когато всички магазини трябваше да затворят в 12 ч. на обяд. Пристигнах в магазина в 11 ч. сутринта. За малко да не успея!

Капан, 2020 г. / Аз отсъствам, 2020 г.

„Въпреки че къщата на моите родители е много по-голяма от гарсониерата, в която живеех в Букурещ преди карантината, се чувствам като в една от тези големи клетки в зоологическата градина, където животното може да живее при условия, които наподобяват естественото му местообитание, но това не променя факта, че то е лишено от свобода.“

Проект „Навсякъде съм у дома си: „Вън“ не съществува, 2020 г. / Ще ти позвъним, 2020 г.

„За съжаление ситуацията ме принуждава да използвам апартамента си като единствения ми „дом“. Чрез рисуването мога да избягам за малко и да се пренеса в различни пространства, които са ми близки като атмосфера. Въпреки че състоянието, което се опитвам да предам, е белязано от самота и отегчение, считам, че това е много благоприятен период за художественото развитие, а и за много други неща.“

Дневник за самоизолацията, фрагмент, 2020 г.

„Серията „Кой ден сме днес“ е кратък дневник за самоизолацията, който илюстрира адаптирането ми по време на пандемията в продължение на почти един месец. Започнах да работя по дневника в рамките на проект, възложен от университета, но впоследствие той се превърна в една от най-терапевтичните дейности, които съм извършвала през последните месеци.

Дневникът се състои от две части: първата част отговаря на въпроса „Къде съм?“ и отразява предимно психологическите промени, породени от новите и твърде различни реалности между четирите стени, където се озовахме изведнъж. Втората е посветена на въпроса „Къде бих искала да съм?“ и носталгично илюстрира дребните желания, които преди ни се струваха банални, но сега обсебват мислите ни.“