Историята на плаката: „Ден на младежта“

В Деня на парка „Леополд“, 10 септември 2022 г., Домът на европейската история организира обиколки с екскурзовод на временната изложба When Walls Talk! („Когато стените говорят!“). Гидовете са творци от Украйна, Румъния и Словения, участвали в създаването на произведенията на изкуството. Прочетете историята на техния плакат...

By Eda Čufer

от Еда Чуфер

И така, каква е историята на този доста грозен плакат, създаден от група дизайнери, наречена Novi Kolektivizem (Нови колективизем) през 1987 г.?

Постерът така и не е разлепен по улиците на бившата социалистическа Югославска федерация. Той се ражда, за да разгласи и чества ежегодния държавен празник, наречен Dan Mladosti (Ден на младежта), посветен на празненствата по повод рождения ден на югославския лидер Йосип Броз Тито. Плакатът минава през федералните комисии, избран е за най-доброто предложение и е одобрен за реализиране.

Въпреки това, след като резултатите от конкурса стигат до югославските медии страната осъмва разтърсена от скандал. Причината е вестникарската статия на един гражданин, останал в паметта на обществото като инженер Груич. Текстът разкрива, че официално избраният и утвърден от федералните органи плакат, всъщност е заимстван от нацистка пропагандна картина, наречена „Третият Райх“ и рисувана от Рихард Клайн през 1937 г. Заимстваната част очевидно е грозният гол човек, докато нацистките символи, присъстващи в оригиналната картина, са заменени със символите на социалистическа Югославия: германският орел с гълъб (символ на мира), нацисткото знаме със свастиката е трансформирано в югославското знаме със звезда и нацистката емблема е сменена с емблемата на Деня на младежта. Разкритията на Груич предизвикват голямо обществено и политическо сътресение и водят до премахването на този изконен и доста красив държавен празник, с което се обявява и началото на края на социалистическа Югославия, която официално се разпада през 1991 г.

За да можем да разберем значението и важността на това събитие отпреди 35 години, трябва да поставим нещата в историческия им контекст. Ерик Хобсбом определя 20-и век като кратък век, сбутан между 1917 г. и 1989 г. и очевидно придава на реалния социализъм и комунизъм статут на основна сила, формирала века. За разлика от „дългия 19-и век“, простиращ се между 1789 и 1914 г., белязан от индустриалната революция, капитализма и империализма.

Югославия, нова страна на картата на Европа от 1918 г., е следствие от тези големи исторически промени. В историята на този плакат има четирима основни протагонисти. Това са: Социализмът и комунизмът, фашизмът и нацизмът, Йосип Броз Тито и един творчески колектив, наречен NSK.

Приемам, че всички читатели знаят малко за двете споменати идеологии. Сега кой е Йосип Броз Тито? Той се издига като лидер и командир по време на двойната война, водена на територията на бивша Югославия: срещу фашистката и нацистката окупация на страната между 1940 и 1945 г. и гражданската война срещу кралския капиталистически режим на т.нар. първа Югославия. След победата и основаването на социализма, той е президент на т.нар. втора Югославия до смъртта си през 1980 г.

Докато е президент още през 1948 г. Тито отказва да подчини Югославия на Сталин и Съветския съюз, което поставя страната на много специалния път между Изтока и Запада чрез създаденото от него необвързано политическо движение. Една от последиците от отделянето на Тито от сянката на Сталин е изоставянето на социалния реализъм като официален стил и възприемането на модернизма като официален културен стил на специфичния югославски социализъм и комунизъм.

Сега ще представя и последния протагонист — творческият колектив NSK. Novi Kolektivizem (Нови Колективизем), авторът на този плакат, е една от групите на по-голям творчески колектив, наречен NSK (Neue Slowenische Kunst), основан през 1984 г. в Любляна, Словения, от три учредителни групи: музикалната арт група Laibach (Лайбах), основана през 1980 г., визуалната арт група Irwin (Ирвин) и театралната арт група Scipio Nasice Sisters (Театър на сестрите Сципион Нашице), и двете основани през 1983 г.

Като акт за консолидиране на трите отделни групи в по-голям колектив, членовете създават четвъртата група, която се занимава с дизайн – Novi Kolektivizem (Нови Колективизем). През 1984 г. бях сред учредителите на театралната група и поради това станах един от учредителите на NSK. Подобно на мен, по-голямата част от членовете на NSK са родени през 1961 г. Представлявахме поколение, което не беше преживяло пряко Втората световна война, фашистката и нацистката окупация и партизанската комунистическа борба. Нашето възприятие за миналото ни беше предадено чрез великия разказ за героичната комунистическа борба, индоктринацията и пропагандата. Бяхме израснали и възпитани под пионерското знаме. Ние бяхме титовската младеж, предопределена да изгради светло бъдеще за страната, спечелено с великата историческа борба и много, много жертви. През 1980 г., когато страната беше на 42 години, а ние бяхме на около 20 години, по-голяма част от нас пристигаха в града от провинциите, за да учат в университета.

Въпросът, на който остава да се отговори в заключение, е: как е възможно Нови Колективизем да спечели конкурса за цялостен дизайн на Деня на младежта през 1987 г.? Този плакат е не само ужасен, но е нееднозначен и анахронистичен дори в собственото си време. Трябва да си припомним, че конвенционалната парадигма на дизайна и визуално-текстовите кодове в Югославия от 80-те години на миналия век са модернистки, като преминават към постмодернистка парадигма, а NSK е предвестник на този преход към постмодернизъм. До 1987 г. практиката на NSK вече е критично и теоретично легитимирана, най-ефективно чрез текстовете на така наречената група от теоретици Ljubljana Lacanian (Любляна Лаканиан), която предлага психоаналитично тълкуване на явлението NSK. Чрез последователно наслагване на различни и често противоречащи и дори несъвместими визуални кодове NSK успява да отключи латентното съдържание на колективното несъзнателно и по този начин подкрепя и като цяло ускорява независимо съществуващи трансформативни сили на обществото.

Когато Словенската младежка организация (задължителна социалистическа организация за всяка югославска република и инкубатор на млади комунисти) планира следващата федерална проява за Деня на младежта, ръководството на младите словенски комунисти знае какво прави като кани NK и NSK да бъдат дизайнери на събитието. Като една от младежките организации, работещи в тясно сътрудничество със Словенската комунистическа партия (Komunistična partija) в страната, която най-енергично настоява за федерални политически, социални и културни реформи, Младежката организация се възползва от авангардния радикализъм на NSK, от творческия имунитет на групата и от способността ѝ да обърква общоприетите колективни наративи. Тяхната мишена са старите комунисти, които все още са на власт и са подозрителни към всеки опит за вътрешни реформи в страната. Те се придържат към митовете си за героичното минало и, каква ирония, членовете на комисията, одобрила плаката, много харесват естетиката му, която им напомня за „добрите стари времена“.

Плакат: Ден на младежта, от Нови Колективизем (NK) 1987 г.